Канех се да изпратя на Давид есемес, че се прибирам, когато върху екрана на смартфона ми се появи съобщение. Нямаше подател, но самоличността му не оставяше никакво съмнение:
До утре.
Би трябвало да изхвърля телефона през прозореца или чисто и просто да залича тези две думи от паметта си. Макар разтреперана, със странно пулсиращи слепоочия и глава, готова да се пръсне, аз не направих нито едното, нито другото. Просто се опитвах да преглътна бликащите от очите ми сълзи, призовани от неведома отколешна болка.
Така Луи Барле навлезе в моя живот.
6 юни 2009 година
Онази сутрин Давид не ме поздрави с „добро утро“. Не и лично. Беше ми оставил на нощното шкафче кредитна карта, придружена с кратка ръкописна бележка (ново доказателство по отношение на случая с тефтерчето), за да ме накара да се усмихна и да ме насърчи при ставането от леглото.
Ако не се лъжа, днес имаш кастинг?
Разкраси се по твой вкус и преди всичко по твое желание.
Обичам те Д.
Трогателен знак на внимание, подобен на всички онези, с които ме отрупваше от три месеца насам. Ала аз не бях в състояние да го оценя по достойнство. Вътре в мен цъкаше часовников механизъм. Не изпитвах съответната емоция. Не и както преди. Ала нали все пак любовта трае три години? Не три месеца.
Когато се завърнах предната вечер, Давид вече си бе легнал, пренесъл се в най-далечните селения на съня. Опитах се да се вмъкна колкото се може по-дискретно под меката завивка от пух и коприна, но въпреки това не се сдържах и се въртях всеки път, когато в съзнанието ми изникнеше някоя картина от превърналата се в катастрофа вечер.
Не можех да намеря по-подходящо определение, нито да проявя достатъчно хладнокръвие, за да възприема по друг начин създалата се ситуация: по неизвестни за мен причини бъдещият ми девер очевидно бе решил да ми постави клопка и бе заплатил за услугите ми без знанието на моя годеник. Една-единствена дума на Луи пред Давид би разсяла за миг всички мои планове за бъдещето като шепа пепел на вятъра. Край на мечтания живот; край на чудотворното лечение на Мод... Неговата подла и напълно необяснима постъпка бе разрушила всичко, което аз и Давид бяхме градили през последните месеци. Дори парите, което бях преброила няколко пъти в таксито, тъй мръсни, че дори не бе благоволил да ми подаде лично с грижливо поддържаните си ръце, бяха опорочили символа на моята любов към брат му: с отвращение си мислех как бих могла да купя онзи часовник за Давид, тъй като и той би се превърнал в символ на моя позор и на тайната, която свързваше Луи и мен.
Не можех да приема очевидната неприязън на този мъж, когото до въпросната вечер изобщо не познавах. Какво толкова му бях сторила? Дали в неговите очи аз не бях една от онези млади и амбициозни кариеристки и интригантки без мозък и без каквито и да било качества, които като пиявици се навъртат около фамилното богатство? В един момент дори ми хрумна, че сам Давид е възложил на Луи да провери искреността на моята привързаност, също както би подложил на проверка своите близки сътрудници по време на безконечните изпитания, на които ги подлагаше, преди да ги вземе на работа. Само че защо и мен? Не можех да приема подобна отвратителна хипотеза. При това толкова скоро след като ми предложил брак на баржата.
Човек, способен да направи нещо подобно, не би могъл да прибягва до манипулации в личния си живот. Именно по това той се отличаваше от Луи, който, доколкото можех да съдя, бе готов на най-коварни интриги.
- Спиш ли? - дочух аз някакъв глух глас.
Изобщо не очаквах той да се обади и едва не изпищях от уплаха сред непрогледния мрак на спалнята.
Сякаш усетил, че се нуждая от успокоителна ласка, той притисна атлетичното си тяло до гърба ми, тяло, което съвършено пасваше на моето, допря бедрата си до моите и погали шията ми с равномерния си дъх. „Така тилът ви ще се вижда, бе ми прошепнал Луи преди по-малко от час. Жалко би било да го прикривате.“
Споменът за неговите думи и още повече докосването на пръстите му по чувствителната гънка под кока предизвикаха у мен неочакван прилив на топлина. Топка енергия сякаш по собствена воля се спускаше от тила към кръста ми, стигна до задните части и изпълни със сок устните между краката ми, които почти мигновено набъбнаха от неудържимо желание. Инстинктивно притиснах задника си до члена на Давид, който незабавно се отърси от вцепенението.