- Да не би престоят в болницата да те възбужда така? - прошепна той с долепени до ухото ми устни.
В отговор само простенах с неприсъщо за мен сладострастие.
- Желая те... Вземи ме веднага.
- Не искаш ли да те.
- Вземи ме! - повторих с нетърпящ възражение тон.
Той не се остави да го молят, освобождавайки ерекцията си от памучните окови, и влезе в мен без предупреждение и предварителни ласки. Позата позволяваше непълно проникване и слаба амплитуда на движенията. Освен че бе удобна, единственото нейно предимство бе, че даваше пълна свобода на ръцете ми да стигнат до окосмената част, а след това с разтворени пръсти да галят щръкналото вече между краката ми израстъче. Дишането му стана учестено. Започнах леко да стена, докато розовата пъпка се издуваше от моите докосвания. Все още не бях достигнала до онази преломна точка, към която всяка жена се стреми, но цялото ми тяло бе обхванато от вътрешен трепет. Исках повече, исках по-силно и преди всичко по-дълго. Исках никога да не свършва и добрата вест бе, че това зависеше изцяло от мен. Свободната ми ръка сграбчи ръката на Давид и го прикани да стисне по-здраво гърдата ми. Силният натиск върху набъбналите връхчета на двете ми гърди предизвика нещо като електрическа дъга между тях. Мускулите на гърба и бедрата ми се свиха едновременно и почти болезнено. Искаше ми се този електрически заряд да продължи повече от няколкото мига, които ми се сториха толкова кратки.
Вече не си спомням кога открих техниката, която да ме
докарва до оргазъм. Все си мисля, че това стана още навремето, когато бях момиче, в леглото между две плюшени играчки, срещу плаката на Депеш Мод.
От този момент нататък всеки път постъпвам по един и същ начин: започвам да галя извивката на гърдите си. Не мога да си обясня защо при мен всички еректилни органи са свързани помежду си. Опипването на гърдите с длан незабавно събужда малкото розово човече, скрито под шапчицата. Само че аз не бързам да стигна до него. Продължавам да
проучвам горната част на тялото си: гърди, шия, тил. Понякога прокарвам ръка по косите
си, които бавно се спускат върху лицето ми като нежни ласкави пръсти. Едва когато топлината постепенно стигне между краката ми, едната ми ръка започва да играе по пъпа, спуска се по корема до косъмчетата. Играя си известно време с тях, увивайки непокорните къдрици около показалеца и средния пръст. Другата ми ръка докосва устните. От време на време един или два пръста се вмъкват в устата ми, където езикът им отвръща с влажно
докосване.
Едва тогава нещата долу стават сериозни: разтворени като V, показалецът и средният пръст започват работа. При всяко движение тази естествена вилица се удря във вече възбуденото връхче. Имам усещането, че то непрекъснато се уголемява. Че стърчи от мен като вълшебно бобче, което расте ускорено. Най-важното е, че нито за миг не прекъсвам това движение. Само от време на време пръстите ми стисват клитора като клещи и си представям как той е придобил яркочервен цвят. После продължавам предишното движение. Когато усетя, че оргазмът ще настъпи всеки момент, в действие влиза и другата ръка. Понякога извършвам въртеливи движения с показалеца около клитора, който започва да излъчва неземна наслада. Друг път вкарвам пръст във вагината, където той се разхожда на воля и мачка влажната вътрешност. В резултат от съчетанието на всички тези движения, първата мощна вълна идва откъм клитора и изпълва корема ми. Втората и следващите вълни се надигат като цунами от епицентър, дълбоко във вътрешностите ми, и се разпространяват в две противоположни посоки: надолу, към краката, нагоре, където повдига гърдите и отмята главата ми. „О, не, не... “, простенвам най-често аз, след което изведнъж се отпускам и изтощена лягам настрани, свита на кълбо. Задоволена, макар и не наистина щастлива.
(Анонимна бележка от 6 юни 2009 г.: с изключение на плаката на Депеш Мод, всичко или
почти всичко е вярно.
Как той постига това?)
Окуражен все пак от онова, което смяташе за резултат от неговите усилия, Давид ускори ритъма и не след дълго се изпразни в мен с жалостиво стенание, което сякаш издаваше болка. Усещането на неговите спазми отвътре за мен бе като допълнителна награда. Като насърчение.
Защото ако откъм страната ези всичко бе приключило и Давид се оттегли веднага, откъм страната тура аз продължавах да действам с показалеца и средния пръст, сега вече по цялата повърхност на вулвата, вмъквайки последователно единия или другия пръст в най-сетне влажната вътрешност. Скоро настъпи отприщване, някъде под пъпа ми се зароди вълна и се разля надолу по корема и краката ми. Този път вълната беше само една.