- Неееее...
Това не бе оргазмът на века, но си беше истински, такъв, какъвто можех да си го доставям сама. Удоволствие джобен формат за бърза консумация между две възглавници. В това отношение сексът с Давид не се различаваше много от този с Фред или от секса, за който не разчитах на никого през няколкото месеца, когато бях сама.
Надявах се все пак да го заблудя и той да си припише заслугите за постигнатото, но до мен вече се дочу тихо сумтене, което не след дълго щеше да премине в силно хъркане. Давид спеше и аз скоро го последвах, изтощена от лавината противоположни емоции, които отстъпиха място на странен сън, в който Давид Гарше, спонсорираният от Луи млад гений, навлякъл кукленските одежди на представения от самия него огромен пенис, ми шепне с едва загатната усмивка: „Защо не го научиш как да прави секс с тебе, а? Какво чакаш? “
Какви само възможности предоставя една лъскава платинена карта с неограничен кредит! След като на следващата сутрин използвах тази на Давид половин дузина пъти, почти напълно забравих тревогите и колебанията от предната вечер. Всяко следващо набиране на кода, предоставен ми като върховен знак на доверие, постепенно заличаваше от паметта ми Луи, тератологичното творчество на Давид Гарше и натруфените философски разсъждения относно сексуалното възпитание на подрастващите. Забравях каква заплаха представлява за мен запознанството с моя девер. Вслушвах се единствено в чуруликането на продавачките, което ме опияняваше като песента на сирените.
- Общо имаме четиристотин петдесет и осем евро. Моля, госпожице.
- Жилетката, полата, обувките, малката ръчна чанта... всичко прави осемстотин двайсет и три евро и петдесет. Моля.
- Двеста шейсет и седем евро, ако обичате. Имате ли клиентска карта за магазина?
- Леле, виждам, че добре сте се натоварили. Желаете ли да ви повикам такси?
- Петстотин двайсет и едно евро, като приспаднем намалението за покупки над петстотин евро, нали така?
- Обърнахте ли внимание на новата ни колекция? Напълно подхожда на вашия стил!
Съгласявах се с всичко, което ми казват, носейки се върху летящото килимче на осъществените желания с помощта на безотчетните пари. Само за няколко часа пребродих всички магазини на известни модни къщи в квартала Абес, триъгълник на съвършенството, разположен между предоставените на простолюдието улици „Льопик“, „Мартир“ и „Троа фрер“ Слънцето грееше ярко, а галещият ветрец пропъждаше последните мрачни мисли, свързани със семейство Барле.
Другото предимство на клиентка, която няма проблем с парите в края на месеца, пък било и за сметка на негова милост, бе рязката промяна в отношението към мен. Внезапно бях престанала да бъда обикновено закръглено девойче, на което с известна доза отвращение подават четирийсети ръст, а разкошно създание, което с формите си не отстъпва на новите манекенки и което днешната реклама се опитва да наложи като модел, пренебрегван десетилетия наред.
Насърчена от всичко това, без колебание си избирах прилепнали кройки или бухнали поли, подчертаващи сладострастната ми фигура. „Сякаш си слязла от картина на Буше или на Пусен“, казваше понякога Давид, който бе любител на класическата живопис.
Площад „Пигал“ бе на две крачки от Абес, а оттам се спуснах на десетина метра по улица „Удон“, докато отхапвах от мазния и сочен сандвич с фалафели. Рекламата на булевард „Клиши“, пред която спрях, бе далеч по-крещяща от тази на модните бутици, които малко преди това бях удостоила с присъствието си. Полугола фигура, очертана с розов и червен неон, намигаше, призовавайки минувачите към разврат. Мъжете вдигаха глави, някои поспираха, като част от тях поемаха по облицования с огледала коридор.
- Влез, госпожице, при нас е чудесно и за момичета! - подкани ме ловецът на клиенти с бръснат череп и арабски акцент. - Влез!
- Не. Искам само да се видя с една приятелка, която танцува тук. Со.
Спрях се навреме. Господ знае под какъв псевдоним се подвизаваше тя на това място. Не ми
се щеше да разбулвам нейната анонимност.
- Как изглежда твоята приятелка?
- Брюнетка с дълга чуплива коса... и с...
С поруменяло лице направих жест с ръце, за да покажа пищната й гръд.
- Охо! - прихна той, показвайки два реда развалени заби. - Че ти какво си въобразяваш, малката? Те всички са брюнетки с големи цици!
- И как да я открия тогава? - запитах аз с възможно най-невинен вид.
Мъжът ме потупа приятелски, но доста силно по гърба, след което ме побутна във вътрешността на заведението.
- Хайде, влизай, влизай. Като минеш огледалата, свий вдясно. Ще видиш врата с надпис „Служебен вход“ и там ще намериш всичките момичета. Твоята приятелка сигурно е в някоя от кабините.