Чудесно знаех това. Имах да връщам още хиляда седемстотин петдесет и пет евро. Сума, която наличните ми спестявания спокойно можеха да покрият. Ала за пореден път щеше да се наложи да се откажа от подаръка за Давид.
- Всичко наред ли е? - разтревожи се София.
- Да, да... Ребека ми досажда.
- Пускай я да пасе тази дърта мръсница! - изкиска се моята приятелка. - Вземи малко от джобните пари на твоя милиардер и хвърли в муцуната й колкото й дължиш. Келнер!
Тя запрати със замах въображаема пачка към въображаем сервитьор. Моят бунт сякаш облекчаваше донякъде и нейното робско положение, поне колкото да се засмее.
- Милионер, а не милиардер - поправих я аз.
- Да де. Все ще може да ти изплати дълга. Вземи, че махни тази тъпачка от мобилния си.
Следвайки нейната заповед, изтрих заплашителните есемеси на Ребека. Ала веднага след това към непрочетените съобщения се появи ново, съпроводено с характерното кликване.
- Не те оставя на мира тази дърта крава! - възкликна София.
- Е, не... Този път не е тя... Мамка му!
Няколкото любезни думи на съобщението ме разстроиха много повече от бакалските сметки на Ребека Сибони. Оттук нататък пари безспорно нямаше да ми липсват и това за мен бе истинска победа над нищетата, на която бях обречена още от раждането.
Ала професионалното признание не се купуваше с пари.
- Кой беше?
- За кастинга... Отменили са го. Вече са взели друга кандидатка. Онова момиче от прогнозата за времето.
- Тази кифла!
- Знам... Само че вече е звезда и всеки ден се появява по екраните. Лицето й е познато.
- Хм... Не ми е ясно за какво ти е да бачкаш за тези скапаняци от телевизията. Сигурна съм, че така или иначе, ще се появиш по първите страници на списанията.
- Нека ти напомня, че и моят годеник е един от главните „скапаняци“ - сърдито възразих аз.
- ...Само че аз преди пет минути така и не знаех, че ще се жените.
София напразно се опитваше да намери утешителни думи. Макар изморена от часовете, прекарани в гърчене пред непроз-рачното стъкло, все още имаше сили да ме успокоява.
- Поне ти никога няма да бъдеш горещо момиче.
- Да бъда го... Каква? - зачудих с аз.
- Ребека никога ли не го е споменавала пред теб?
- Не...
- Така наричат момичетата, които най-често приключват поръчката за вечерта в някоя хотелска стая. Но1 плюс „ел“ = Горещо момиче. Бива си го, нали?
Това бяха момичетата като София. Тя бе горещо момиче, което през деня разпалваше желанията на мъжете, а вечер им предлагаше ласките си срещу определена тарифа.
- Нямах представа, че я бива в играта на думи - прихнах подигравателно аз.
- Така или иначе, за теб всичко това приключва.
Щеше ми се да съм сигурна, че това наистина е така. Толкова ми се искаше този кастинг да затвори веднъж завинаги вратата на стаята „Жозефин“ и на всички останали стаи в хотел
„Шарм“ Да си бъда просто Анабел. Нито „ел“, нито Но1.
- Имаш ли нещо против да се обадя още сега на Давид?
- Не, разбира се, давай. Искаш ли да те оставя?
- Не, остани.
Хванах я за загорялата ръка. През лятото тя придобиваше тен, който много й отиваше...
- Май твоят медиен император няма много време за тебе - отбеляза тя, когато затворих телефона.
- През деня не. Но много странно, тъкмо сега... Иска да отида при него в службата му.
- Сега ли?
- Да, веднага. Каза, че ме очаквал.
- Може да ти е стъкнал малка пресконференция: „Анабел Лоран, каните се да вземете за съпруг Давид Барле, а вечер сте момиче на повикване... Как съчетавате тези тъй несъвместими неща?“.
- Глупачка!
Разделихме се набързо и натоварена с всички покупки, се метнах в таксито по посока на Порт дьо Севр. До този момент бях виждала само отдалеч кулата „Барле“. Тя стърчеше като лъскава наблюдателница край околовръстното шосе и властваше над цялата гледка в южните предградия на столицата, в контраст с личните предпочитания на Давид към стаите сгради. Отблизо беше още по-смразяваща на вид, за което си дадох сметка, когато влязох в шеметния със своите размери хол.
- Госпожица Лоран?
Дребничка трътлеста блондинка с конска физиономия, при това с вдигната на кок плитка, вероятно дебнеше пристигането ми, защото ме посрещна почти веднага.
- Казвам се Клое. Господин Барле ми възложи да ви отведа до неговия кабинет. Ще бъдете ли така добра да ме последвате?