„Моге !Иап 1Ш8
У ои кпо^ Леге ’ 8 по!Ь1п§...“
Напротив. Оставаше още нещо.
Памучните ми слипове с дантела над окосмената част отпред се плъзнаха без усилие надолу по краката и паднаха на пода върху другите ми дрехи. Вече нямаше никаква преграда между неговия поглед и голото ми тяло. Струва ми се, че дори пред Давид не се бях показвала така направо, без всякакво приличие. Впрочем не се и сетих да поставя ръка върху онова място,
където устните между краката ми оформят процеп, прикрит от тъмни къдрици.
Чаках цели петнайсет години, преди да започна да изследвам онази област на тялото си, която е достъпна само за поглед отстрани. Струва ми се освен това, че пак по това време започнах да мастурбирам, съзнавайки какво точно правя. Преди се задоволявах с неволни докосвания между краката, излегната на възглавницата или на някоя плюшена играчка.
Взех джобното огледалце на мама, затворих се в банята и като вдигнах крак на ръба на ваната, го поставих пред цепнатината. Светлината не беше достатъчно силна и аз не толкова виждах половия си орган, колкото отгатвах присъствието му. Спомням си, че повторих този опит три-четири пъти, докато открия подходящия начин: поставих на пода електрическо фенерче, насочено към моето котенце, закрепих огледалцето на ръба на ваната и по този начин разполагах с двете си ръце, за да разтворя тъмните гънки и да открия най-сетне този неведом свят. Бях като омагьосана. Минути наред опипвах с върха на показалеца всички ъгълчета, като предпочитах онези, които лъщят от влага.
Малко се боях да не си причиня болка. Когато го прокарах по розовото връхче, разбрах, че онова, което трябва да очаквам, изобщо не е болка. Известно време го търках непохватно, но достатъчно настоятелно, за да предизвикам няколко въздишки, след което едва не се проснах във ваната. Бях открила онова, което исках да науча. По твърде обясними причини
тогава не продължих по-нататък това проучване.
(Анонимна бележка от 7 юни 2009 г.: това се случи в моята стая, а не в банята. Що се
отнася до останалото...)
Като гледах моето тяло, отразено от всички страни, с цялата му релефност, имах усещането, че едва сега го откривам истински. Значи, това са искали да видят мъжете, когато съм се събличала пред тях. Именно тази жена, а не онази, която съм оценявала с критичен поглед, изопачен с годините от комплекси и възпитание, и у която съм откривала толкова недостатъци. Удивително беше, че дори сега несъвършенствата на тялото ми си оставаха. Ала представени за пръв път по този начин в тяхното единство, те се сдобиваха с безспорна привлекателност, за която дори не бях подозирала.
Единственото физическо качество, което някога си бях приписвала, бе нежността на кожата. И аз я поддържах по всякакъв начин с помощта на масло от моной, от сладък бадем и от карите. Прибягвах до скъпи естествени продукти на козметичната промишленост, убедена, че моят чар се дължи преди всичко на копринения ми епидермис.
Инстинктивно затворих очи. Прокарах ръце по корема, шията, по извивката на гърдите и се убедих, че тези усилия не са отишли напразно и че кожата ми наистина е нещо, с което мога да се гордея. Ръката ми се разхождаше нагоре-надолу с истинско удоволствие, придавайки топлина на всеки участък, минавайки на следващия, докато се спусне надолу до хълбоците, задника и спре в кадифената вътрешност на бедрата.
Гласът на чаровника бе отстъпил пред инструментално изпълнение, над което се открояваше пицикатото на китарата. Краят на мелодията беше близко, когато тя ненадейно бе заглушена от пукот, който ме накара да подскоча.
Шумът идваше от масичка на две нива зад паравана, която до този момент не бях забелязала. Върху нея се бе включил малък принтер, от който изскачаха правоъгълници твърда хартия. Хванах първия от тях и го разгледах.
Слисана. Поласкана? Признателна?
Появиха се цветни фотографии. На всяка от тях бях снимана от различен ъгъл, а кадрите бяха в една или друга степен съсредоточени върху определен участък. Това бе пъзел, съставен от моите прелести, с който инициаторът на тази игра на криеница се бе развличал. Странно защо, но вече не чувствах никакво озлобление. Видът на моята собствена красота, предадена чрез играта на отражения, ме изпълни със задоволство и успокоение. Днес бях наета не само заради моята съблазнителност, която все още не възприемах изцяло като мое достояние. Имаше нещо много по-значимо: сякаш се бях помирила със самата себе си. Моят образ бе пресътворен и опитомен.