Дори внезапното изщракване на електронната ключалка, което очевидно слагаше край на моето пленничество, не успя да разсее това необичайно чувство. Облякох се бавно, сякаш галех тялото си, наслаждавайки се на всеки миг, на всеки сантиметър от кожата си. Снимките вече бяха в чантата ми и вече нищо не ме задържаше на това място. Донякъде изтощена, си тръгнах и това, че не срещнах никого в хотела, изобщо не ме учуди. Дори господин Жак не бе на мястото си.
Излязох на улицата и като автомат, но странно изнемощяла, се спуснах по лекия наклон на улица „Пигал“. В този късен час бяха отворени само няколко нощни заведения. Пътем почти не обърнах внимание на нахалните подсвирвания откъм група подпийнали клиенти на една тераса.
Понякога си давам сметка, че съм правила любов с мъже за пари. Аз, Анабел. Ел.
Колкото и да опитвам да си втълпя, че това не ме прави по-различна жена от тълпата жрици на любовта, които вдигат крака, за да си осигурят живота, за който са мечтали, все пак изпитвам известно отвращение. Парадоксално, но когато си повтарям тази унизителна за мен фраза, „аз съм курва“, усещам как постепенно започвам да се възбуждам.
(Анонимна бележка от 8 юни 2009 г. И този път: без коментар)
Трепетен, влажен, на разположение.
Половият ми орган чувства лекия гъдел на памучните слипове, готови да паднат при всяка моя крачка. Това докосване галеше набъбналите ми устни, пламналият клитор, полуотворената цепка, пърхаща от желание, и ако не ме възпираше вродената свенливост, щях да пъхна ръка между краката си тук, насред улицата, и пред очите на всички да си даря онези ласки, чийто блажен край добре познавах.
Моят полов орган бе трепетен, готов на всичко или почти на всичко... Гладен.
7 юни 2009 година
Ако трябваше да дам показания за случилото се през тази нощ, какво бих могла да кажа: че по собствена воля съм се съблякла гола, сама в хотелска стая, само на няколкостотин метра от новия ми дом, и че съм посещавала въпросния хотел и преди? В какво бих могла да бъда упрекната? Как би могло да бъде определено моето поведение, освен като порядъчно не-уместна прищявка от моя страна?
Отсъствието на Луи в хотел „Шарм“ ме бе извадило от равновесие, но това не би могло да ми послужи като обвинение срещу него. Нито пък влагата, която продължавах да чувствам между краката си при събуждането, когато Давид отдавна бе излязъл от дома, оставяйки ме сама, както всяка сутрин, последвала една изпълнена с вълнения нощ.
От друга страна, онова, което би могло да бъде утежняващо обстоятелство срещу по-големия от братята Барле, бе новата бележка, която бях получила:
Нали ме чувствате вътре във вас?
Също както предишните, тя ме очакваше на сутринта върху масичката до входа. В часовника внушително количество пясък бе изтекло надолу. До нашата сватба оставаха няколко зрънца...
- Добро утро, Ел.
Тонът на гласа му, весел, почти дяволит, никак не се съчетаваше с мрачните ми мисли. Той до такава степен ме обърка, че ми трябваше известно време, за да разбера на кого принадлежи:
- Луи!
Предполагаемият източник на всички мои тревоги, чието присъствие за пореден път бе подчертано от парфюма, който той неизменно използваше.
- Това наистина съм аз, изпратен от господин бъдещия ви съпруг.
Той придружи тези думи с престорено любезен поклон.
Какво говореше той? Как въобще се осмеляваше да се появи тук? Нима снощното ми унижение не му бе достатъчно, та сега трябваше и да се гаври с мен на ставане от леглото?
Сподавих гневното си възклицание.
- Давид?
- Нима познавате друг? - запита той с весела ирония.
Възможно ли бе чудовището, което ме бе манипулирало предишната вечер, сега да се държи така непринудено? Очевидно да. Гледаше ме с лъчезарна усмивка и си играеше с бастунчето, като го въртеше във въздуха с ловкостта на жонгльор. Нищо в поведението му не подсказваше нашата неотдавнашна „среща“.
- Не, разбира се. Но нали...
- Давид ми възложи да ви превърна в „истинска атинянка“.
При тези думи той взе ръката ми и се престори, че я целува. Дръпнах я рязко, готова да го зашлевя.
- Атинянка... - повторих механично, изтръпнала от възмущение.
- Така се изрази той. И ето ме тук!
Появилият се изневиделица майордом потвърди думите му с невинна усмивка. Присъствието му ме лиши от възможността да дам израз на възмущението си. С мъка успях да изобразя на лицето си кисела усмивка, която, изглежда, все пак успя да го заблуди.