Погледът ми падна върху една табела на ъгъла на улицата:
МРЖ
Музей на романтичния живот
- Като стана дума за азбуката... - продължи той с лека усмивка - това място обозначава началните букви на парижкия романтизъм. Не бихте могли да разберете този район и неговата история, ако преди това не го посетите.
Дали имаше предвид прелестта на това убежище извън времето, далеч от врявата на съвременния живот, който кипеше само на няколко метра от павираната уличка? Сградата в дъното на двора бе възхитителна, със зелени балкони и капаци на прозорците, наполовина скрита зад туфи чаени рози.
Той хвана здраво ръката ми, когато се препънах в неравните гранитни блокчета. При това
гърдите ми отново се притиснаха до него, този път в здравия му, мускулест хълбок.
Запитах го за първото нещо, което се сетих, само и само да прикрия смущението си.
- На кого е принадлежала тази къща?
- На художника Ари Шефер. Донякъде официален портретист на романтичната интелигенция. Лист, Санд, Шопен, Ренан... Обезсмъртил е всички тях върху тези стени.
Вместо да ме отведе направо във вътрешността на сградата, той ме хвана за ръка и ме увлече към градинката вдясно. Отвъд лехите розови цветя, с пейки отстрани, пред нас се откри разкошна зимна градина, обширна дъговидна оранжерия, долепена до главното здание. Туристи се разхождаха отвън и вътре с преметнати през рамо фотоапарати, с блажени усмивки на лицата. Други бяха насядали край малки кръгли масички и пиеха чай.
- Красиво е, нали?
Кимнах утвърдително, а ръката ми все още беше в плен на неговата. Същинско чудо бе, че подобно място се е съхранило в този град, встрани от неговата глъчка. И каква ирония бе, че той, именно той ми разкрива неговото съществуване.
Луи ми предложи стол и на свой ред седна, като очевидно се чувстваше съвсем удобно сред този старинен декор. Откъм малкия изкуствен водопад до нас достигаха меланхолични звуци на скрито зад скалите пиано. След като изслуша с благоговение изпълнението, с унесен поглед той съобщи кое е то:
- Ноктюрно в до диез минор № 20 от Фредерик Шопен. Една от посмъртните му творби.
Имаше ли друг човек наоколо, способен да разпознае композиция на Шопен? Ала веднага след това се сепнах и си дадох сметка, че той спокойно би могъл да ме накара да повярвам, че това е музика от Шуберт или Бетховен, без аз да мога да го хвана в лъжа.
- Знайте - продължи той, - че именно тук се е зародила любов-та между Жорж Санд и Фредерик Шопен. Често се говори за тяхната среща в „Отел дьо Франс“, у Лист. Както и за тяхното райско кътче на площад „Орлеан“ Ала истината е, че двамата дължат на Шефер преодоляването на първоначалната взаимна неприязън. На Шефер с неговата мания да събира заедно всички свои приятели.
При тези думи той бавно вдигна ръка и посочи сградата, чийто вход откъм градината бе закрит с плътна завеса от сиво кадифе, сякаш за да съхрани тайната на тяхната страст.
- Взаимна неприязън ли? - учудих се аз. - Мислех, че са били лудо влюбени един в друг.
- Наистина казах неприязън. Знаете ли какво пише Шопен за Санд, след като я вижда за първи път?
- Не...
Донесоха ни чая и сухите сладки, които бяхме поръчали. След като ми наля от ухаещия на жасмин чай, без да снема поглед от мен, той цитира по памет:
- „Тази Санд е ужасно антипатична жена! И жена ли е изобщо? На път съм да се усъмня.“
- Чудесно! Истински джентълмен!
- Във всеки случай това е добър урок по смирение в любовта. Не смятате ли? Човек никога не знае докъде може да ни отведе първото впечатление, колкото и неприятно да е то...
Мой ред беше да отбягна твърде непристойната тема, към която клонеше разговорът. Наясно бях, че изборът на това място неизбежно щеше да ни отведе до нашата история. Или по-скоро до онази нездрава натрапчива идея, която той пораждаше у мен.
Нямам намерение да преписвам изцяло непристойната поема, която Жорж Санд посвещава на Алфред дьо Мюсе, който по онова време е неин любовник, но, доколкото си спомням, тя
започваше така:
„Вълнувам се при мисълта, че имате намерение да ме поканите, и тази вечер ще мога да правя откровени признания за затаената си любов до полуда, и то само когато танцувам заедно с вас.“
Скритото послание става ясно, ако се чете през ред:
„Вълнувам се при мисълта, че тази вечер ще мога да правя любов до полуда, и то само с вас.“
(Анонимна бележка от 7 юни 2009 г.: заблудил се е, ако е смятал, че ще науча нещо ново. София ми показа тази поема още когато бяхме студентки) Реших да мина в контраатака и аз да дам насока на разговора.
- Дали има същата татуировка?