Този път въпросът ми го завари неподготвен.
- Моля?
- Копринената лента, която Давид носи на китката си: дали с нея прикрива татуировка като вашата?
Той пребледня и не можа да ми отговори веднага въпреки привичното си красноречие.
Все пак не бих казала, че се разгневи. Когато няколко дни преди това бях задала в леглото същия въпрос на моя годеник, той сърдито бе пресякъл любопитството ми:
„- Имах неприятен инцидент, но това не засяга никого другиго освен мен.
- Дори жена ти?
- Това... Във всеки случай това е минало.“
Приключена тема.
Луи придърпа ръкава и скри кадуцея, сякаш по този начин щеше да запази тайната на своя брат.
- Не... Давид не се занимава с подобни неща.
- А тогава какво е?
Той не бе свикнал с такава упоритост от моя страна. Възприемаше ме такава, каквато според него би трябвало да бъда: лесна плячка, която всичко, което знаеше за нея, поставяше в негова власт. Обикновена играчка, жена, чието тяло вече познава с пълни подробности.
Забелязах как в тъмните му очи за момент се мярна паника.
- Давид нищо ли не ви е казал?
- Да ми каже какво?
- За ръката си...
- Не. Какво би трябвало да знам?
Той шумно отпи от все още горещия чай, след което отговори необичайно колебливо и сериозно.
- Просто нещо се случи с ръката му...
Той си пое дълбоко въздух, а по сериозния му тон разбрах, че не става въпрос за някаква невинна история.
Погледнах го мило, за да го насърча да продължи.
- Когато бях на двайсет години, а Давид на деветнайсет, се запознахме по време на лятната отпуска с една жена. И двамата се влюбихме в нея. Едновременно.
- Как се казваше тя?
- Орор. Орор Делбар.
Нейното име сякаш опари езика му. По лицето му пробягаха тикове. Какво ли значение е имала тази жена за него, за тях двамата, та да продължава все още да буди подобни чувства?
- При какви обстоятелства се запозн...
- Обстоятелствата нямат никакво значение - прекъсна ме безцеремонно той. - Макар Давид да бе толкова млад, Орор избра именно него. Сгодиха се и само няколко седмици след това сключиха брак.
Брак? Значи, аз не бях първата госпожа Барле? Потиснах тази хипотеза, остра като ръба на твърда хартия и пареща като коприва, за да се съсредоточа върху неговия разказ.
Луи бе изгубил този манш срещу брат си. По разстроеното му лице бе ясно колко тежко е понесъл това поражение. Дали въпросният случай не бе поставил начало на поредицата победи, довели Давид до трона на фамилията Барле? Дали самата аз не бях за Луи възможност за реванш, играчка, която е готов да строши, след като не може да я изтръгне от ръцете на брат си?
За пръв път аз неволно посегнах към ръката му, но той я отдръпна и не можах да я уловя.
- Бяха съвършена двойка. Всички ги наричаха Делбарле. Дори фамилните им имена се съчетаваха.
Реших да не му напомням, че същото се отнася и за него, като го оставих да разкаже всичко, което бе готов да сподели с мен. От седмици насам ме манипулираше и сега за пръв път имах усещането, че аз поемам инициативата, че аз водя играта. Нервно движение отново разкри
китката на лявата му ръка и отново зърнах малката буква „а“. А като Орор5: връзката беше очевидна.
5 На френски името Орор се пише Аигоге. - Б. пр.
- Ала нито Давид, нито аз знаехме, че Орор страда от депресия.
- Каква депресия?
- Разрушителна. И манипулативна. По онова време нейното заболяване все още нямаше определено название...
- А днес?
- Сега я наричат синдром „Бордърлайн“. От него страдат преди всичко жените. Онези, които са били изоставени или изнасилени през ранното детство. Не съм много осведомен по въпроса.
Аз от своя страна едва устоявах на изкушението да науча нещо повече за ужасното минало на първата жена на моя бъдещ съпруг. Жена, чието съществуване до ден-днешен той бе крил от мен. Потиснах раздразнението си, прогоних мисълта, че Давид се е проявил като непочтен лъжец, за да се съсредоточа върху страданията, които болестта е причинила на Орор. Тази болка до известна степен оправдаваше мълчанието му.
В крайна сметка коя бях аз, та да го съдя, след като сама не желаех да го запозная с майка ми?
- И какво се случи? Имам предвид след сватбата.
- В началото нещата все някак вървяха. Давид успяваше да овладява пристъпите и капризите на Орор. А те нямаха чет. Впрочем основният симптом на това заболяване е да подлагате партньора на колкото се може повече изпитания с извратената цел той да се пречупи и да ви отхвърли. Тя например бе в състояние за една вечер да погълне цялото съдържание на хладилника, а след това да повърне и да принуди брат ми отново да го напълни с храна посред нощ, когато всички супермаркети са затворени. В такива моменти ставаше ужасно тиранична.