- Ще ме съпроводите ли до дома? Започнах да се изморявам...
Бяхме на крак от сутринта и, изглежда, молбата ми му се стори съвсем уместна, защото веднага се съгласи. Загрижен за мен, малко по-нататък, на булевард „Монмартр“, той спря такси.
Десет минути по-късно колата пое нагоре по улица „Ларош-фуко“ и точно в този момент зърнах до близката пресечка мощен черен мотоциклет.
- Спрете! - казах аз на шофьора.
- Улица „Тур де Дам“ е по-нататък, госпожице.
- Да, зная... Оставете ме все пак тук, ако обичате.
- Окей, вие си знаете - съгласи се той и спря белия мерцедес до тротоара.
Откъснат от мислите си, Луи се обади учудено:
- Нещо не е наред ли?
- Не, не, няма проблем - непохватно излъгах аз.
Той на свой ред забеляза Фред, облакътен на механичното си чудовище, в тясно кожено яке и с каска в ръка.
- Пребледняла си, Ел. Да не би този младеж да е причината?
- Да... - припряно отвърнах аз, докато излизах от колата.
- Кой е той?
- Моят бивш... Няма работа тук.
- Страх ли ви е от него?
Замръзнах. Не можех да преценя кое повече ме дразни: появата без предупреждение на Фред или че Луи стана свидетел на моето объркване.
- Не... Не. Все пак предпочитам да мина отзад.
До номер петдесет и шест на улица „Сен Лазар“ имаше задънена улица, което водеше на север до градините на домовете, разположени на улица „Тур де Дам“. Тази хитрост бе известна само на местните обитатели.
В този момент обаче Луи ме задържа, като ме хвана за ръката, придърпа ме към себе си и с решителен израз ме поведе към мъжа, който дебнеше нашето завръщане.
- Имайте предвид, че го разбирам. Вие не сте от момичетата, които човек може да остави да си тръгнат току-така. Нищо, елате. Щом е дошъл, ще му обясним някои неща.
Лоша идея!
Фред най-сетне ни забеляза и се втурна към нас с войнствен вид. Отлично познавах кога се готви за свада: свити очи и рамене, наведена глава и стиснати юмруци.
- Аха, значи това си ти? - обърна се безцеремонно той към Луи.
- Това съм аз.
Луи го гледаше спокойно за разлика от мен, проявявайки аристократично високомерие. Насъскан от подобен отпор, рокерът го блъсна с разтворена длан в гърдите.
- Мръсник! Значи, изобщо не ти пука да забършеш момичето на някой от простолюдието? А? Не ти стига да ги чукаш направо на улицата, когато ти скимне? Трябва да им крадеш и жените?
Заблудата на Фред беше пълна. Той смяташе, че си има работа с Давид, а Луи по рицарски приемаше да играе тази роля, която изобщо не му подхождаше, за да ме защити от нападките на бившия ми приятел.
С отчаяно движение улових ръката на рокера, която беше твърда като камък.
- Фред! Престани!
- Значи, това е твоята голяма любов, курва такава? Този сакат!
- Сега вече прекалявате, младежо.
Този път Луи беше този, който пристъпи напред с вдигнат бастун. Без да се замисля, изкрещях с надеждата Арман или някой съсед да се намеси, за да ни помогне.
- Престанете!
- Значи, гадните им мангизи ти помагат да си затваряш очите и да си разтваряш краката!
Първият удар на бастуна попадна върху козирката на каската, а вторият улучи Фред по ръката
и го накара да извика от болка.
- Шибаняк!
Обезумял от ярост и болка, той се канеше да отвърне на своя противник, но в този момент Луи бръкна в торбата с емблемата на „Друо“. С удивителна ловкост измъкна от хартиената обвивка тънък, гъвкав предмет и го размаха. Нагайка!
Всяка негова дума бе съпроводена с острото изсвистяване на кожения бич:
- Не... се... приближавайте... повече... до Ел! Ясно!
- Ненормалник! - простена Фред, вече доста смутено.
Изтръпнах от ужас, когато видях, че е готов да се бие. Трябва да си призная обаче, че в същото време това пробуди у мен инстинкта на женската, която чака да види кой от
мъжките ще предяви правото да я обладае веднага след края на двубоя. У мен се мярна дори мимолетното желание да видя как ще се бият до смърт за мен, при това съвсем голи.
(Анонимна бележка от 7 юни 2009 г. „Женска“? За какъв се мисли той? Може би за
някакъв супермен?)
Преди Фред да успее да се отдръпне, острият връх го шиб-на през лицето, оставяйки кървава бразда. Впечатляваща, но повърхностна рана, тъй като нямаше кръвотечение. Това обаче бе достатъчно, за да ме убеди, че незабавно трябва да бяга. Притиснал ръка към лицето си, с безумен поглед, унизен, Фред отстъпи до мотоциклета си и го яхна, готов за отстъпление.