Веднага ми стана ясна целта на това неофициално събиране и усетих как гърлото ми пресъхва: тази вечеря щеше да бъде същинският ми приемен изпит. Очевидно от него зависеше моето изкачване на върха на йерархията в телевизионния канал. Длъжна бях да се представя блестящо, но без да преигравам. Трябваше да бъда елегантна, но без да затъмнявам останалите жени, които щяха да присъстват. Весела, но без истерия. В никакъв случай не биваше да се обличам като господарка на замък, каквато роля ми се падаше с оглед на предстоящия ми брак. По-скоро обикновена жена, а не празноглава кукла.
- Аз ще се заема с всичко. Вие просто трябва да бъдете красива.
Машинално бръкнах в малкия страничен джоб на роклята си. Съвсем го бях забравила, а той през целия ден бе останал у мен, опъвайки с тежестта тънкия плат: големият секретен ключ, който като вълшебна дума отваряше пред мен вратите към един нов свят, за който все още не знаех нищо.
8 юни 2009 година
Не може да бъде... Той е пълна откачалка!
Такава бе реакцията на София, когато най-сетне можах да й опиша по телефона събитията от предишната вечер. Първоначално така и не можах да разбера кого има предвид - Луи или Фред. Дали макиавелизма на единия, или импулсивността на другия. Почувствах обаче, че макар да не проявява обичайната си откровеност, вече е взела страна. Най-добрата ми приятелка поначало не понасяше моя приятел-рокер. Присъдата, която произнасяше над него, бе: „Тоя тип е чиста проба лузър и с него ще си имаш само неприятности“. Уви, през последните години Фред сякаш се стараеше да докаже правотата й: безработица, безпаричие, постоянни скандали и сбивания и пр. Неуместните му изцепки на улица „Риго“, а снощи дори тук, допълнително показваха безизходицата, в която е изпаднал.
Съвсем друго бе отношението на София към Луи, когото при това познаваше само от моите сдържани разкази. Макар да нямах сигурно доказателство, че братът на Давид е същият онзи извратен тип, пуснал в чантата ми тефтерчето, наречено „Десет-пъти-дневно“, самата вероятност бе достатъчна да предизвика възбудата на Есмералда.
- Няма ли да ни запознаеш?
- С кого? С Луи ли?
- Ами да! Обожавам такива хазартни типове!
- Софи... Та той е сбъркан! Под предлог, че ми показва исторически забележителности, през целия ден ми говори само за секс.
- Изобщо не виждам какъв ти е проблемът - изкиска се тя.
- Непрекъснато лъже. Накара ме да повярвам, че Давид крие от мен миналото си само за да ме настрои срещу него. Не е ли извратено?
Дали действително бях сигурна в това, което казвах? Вярно бе, че той се бе отрекъл от думите си и бе представил тези мними разкрития като шега. Ала откъде да знам, че Орор никога не е съществувала? Или че превръзката върху китката на Давид не прикрива белезите от тази история?
- Хм... - усъмни се тя. - Във всеки случай ти си се вторачила върху твоя „Десет-пъти-дневно“, а той няма нищо общо с него.
- Така е, но ми се струва, че ти не схващаш положението: та след десет дни този тип ще бъде мой девер!
- Още една причина да го пробуташ на мен, скъпа. Няма ли да бъде шик? Така двете ще станем етърви!
- Само че, ако нямаш нищо против, никак не ми се ще да свършиш в психото. А аз да ти идвам на свиждане.
Тя почти не обърна внимание на официалното ми предложение да ни кумува, а продължаваше
да си мечтае на глас...
- Откачен, който толкова си пада по секса, на всичко отгоре с такова родословие... Честно казано, смятам, че мога да си затворя очите за някой и друг негов недостатък.
Ах, тази София с нейното умение веднага да усложнява нещата! Подиграваше се на Фред, но с нищо не бе по-добра от него. Един от последните клиенти, който бе обслужвала в „Шарм“ три пъти в ролята на горещо момиче през последните седмици, до такава степен бил лапнал по нея, че сега искал тя да се откаже от тази работа, за да принадлежи само на него, като в замяна не й предлагал нищо друго, освен своята вечна любов. „Представяш ли си подобен пинтия? Ако иска да бъда негова на пълно работно време, ще трябва да се поизръси, а не да ми повтаря само скъпа моя и любов моя!“
Аз, естествено, премълчах онова, което ме бе смутило през деня, прекаран в компанията на Луи Барле. Включително онзи животински трепет, който ме бе обзел по време на двубоя и който моят преследвач бе разобличил. Същинска разгонена женска...
Докато си бъбрехме, с изненада дочух откъм банята шум от течаща вода. По изключение, макар да бе понеделник, този път Давид не бе излязъл преди моето събуждане.