- А, между другото, забравих да ти кажа... Говорих по телефона с Ребека. Разфучала се е заради твоя отказ за миналата вечер.
- Та нали ти самата ме насърчаваше да я пратя по дяволите?
- Вярно... Искам само да те предупредя, че няма намерение да се откаже от парите, които й дължиш.
- Ще се оправя - отвърнах уклончиво аз с нескрита досада.
Скоро щях да разполагам с достатъчно средства.
Вечерята, организирана от Давид в моя чест, беляза моето встъпване във вълшебния свят на медиите: през цялата вечер десетината гости бяха злословили по адрес на куп личности, които не познавах. Не взех никакво участие в тази задочна разправа и по този начин доказах своята обществена и духовна независимост. С други думи, проявих се като нещо повече от обикновена драгоценна вещ в ръцете на едър бизнесмен. Алис, високата блондинка с вид на статуя, представила се като „Директорка на международния маркетинг в БТВ“, нарочно натърти върху тази помпозна титла и ясно показа, че ще бъде моя потенциална съперница. Убийствени погледи, сладникаво коварни забележки и преди всичко подлият начин, по който изместваше разговора върху теми, за които бе сигурна, че не съм подготвена, прибягвайки непрекъснато до изброяване на непознати за мен имена и съкращения.
Дали тази жена е спала с Давид? Вероятно... Защо
да не се възползва от тези съвършени устни, от тези лазурносини очи, от тези изваяни гърди, този стегнат задник, чиято горна част се подава от изрязаната на гърба рокля? Не е възможно един истински мъж да не пожелае подобно създание...
Алис и Давид. Давид и Алис. Звучи чудесно. Може би дори прекалено, за да бъде вярно. Защо не му предложа някой ден, преди още да съм му омръзнала, да организираме любовна тройка? Бих ли могла да си представя по-съвършена партньорка в подобна игра? На свой ред ще открия какви усещания будят устните на една толкова красива жена. Дали косъмчетата между краката й са тъй копринени като русата й грива? Представям си, че притежава не нежна и деликатна вагина на девойка, а напротив, широка цепнатина с месести устни, дълги
и широко разстлани отвътре.
Как би реагирал моят съпруг, ако ме види да я галя с език или да пъхам пръсти в нея? Дали с
моите ласки бих могла да я докарам до оргазъм?
(Анонимна бележка от 8 юни 2009 г.)
Вечерята се проточи до късно и като същински капитан Давид накрая отпрати своя екипаж, за да го види на другия ден готов за действие на палубата. На изпроводяк им напомни да бъдат внимателни след приготвените от Арман изтънчени блюда, обилно полети с алкохол. И двамата бяхме толкова изморени, че той бегло се заинтересува как съм прекарала деня с Луи, слушайки разсеяно отговорите ми, докато заспиваше.
- Хареса ли ти шишът? - запита ме накрая той.
- Шиш... А, искаш да кажеш иглата за коса?
- Точно така, иглата.
- Чудесна е. Благодаря.
Прие целувката ми с едва доловима усмивка.
За щастие, се бях погрижила да пъхна английската нагайка под няколко купчини дрехи още преди пристигането на гостите. Същевременно си давах сметка, че това скривалище е твърде несигурно и че трябва при първа възможност да се отърва от този компрометиращ предмет.
Давид влезе в спалнята с бяла хавлия около кръста. Плоският му корем, идеално оформените гръдни мускули, цялата му фигура беше като на активен спортист. Освен ежеседмичните срещи на корта с Франсоа Маршадо, след всяка от които тръпнех да не би партньорът му да засегне неприятни за мен теми, той всеки ден тренираше по половин час в специално оборудвано за целта помещение в сутерена. Кратки, но интензивни натоварвания.
Със сияещо лице, по което нямаше и следа от умората на предишната вечер, той ми подхвърли закачливо:
- Хайде, ленивке, приготвяй се! Ще закъснеем.
- А... Нали започвам чак утре?
Само преди два дни Клое ми бе изпратила съобщение по гласовата поща: „Вторник, 9 юни, осем и трийсет.“
- Вярно, госпожице... Но аз изобщо не съм споменавал, че ще те водя на работа.
Грейналата му усмивка го правеше особено привлекателен. Той притежаваше способността да разтоварва, да вдъхва увереност, да кара душата да трепти в неговия диапазон. В сравнение с него Луи бе един твърд и непроницаем каменен блок.
- А къде?
- Аха... Обличай се сега, за да видиш светлина!
Изобщо не ставаше въпрос за обикновена игра на думи, защото два часа по-късно, когато навлязохме в тунела, на мен действително ми светна. Вярно е, че много преди това почти бях отгатнала накъде се отправяме: Северната гара, ескалаторът до мецанина, митническият контрол, стюардесите, подобни на тези от въздушния транспорт, скоростният влак в жълто, бяло и синьо...