Това не е възможно... Сега се получи малко „л “.
Ясно изписано от очертанията на улиците, умалителното ми име изникваше пред очите ми. Повторение при отклонението по улица „Лабрюйер“ и накрая последната буква, отвела ни през елегантния площад „Сен Жорж“ до църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, където взехме метрото по посока на улица „Друо“. Окончателно се убедих, като прокарах пръст, очертавайки пътя ни с виртуално мастило.
„Ел“... Това не би могло да бъде плод на въображението ми, нито на смущението ми. Луи чудесно е знаел всяка извивка на нашето странстване из квартала „Нова Атина“. Той не само бе поставил града в нозете ми, а бе вписал самата мен в неговата изваяна от камък история, беше ме превърнал в една от героините, чийто портрет ми бе описал.
Внезапното навлизане в тунела под Ламанша, съпроводено с тласъка на външното налягане, сложи край на моите блянове. Това бе прекалено. Вече чудесно разбирах смисъла на неговата игра: по примера на романтичните автори Луи засаждаше около мен „гора от символи“, широко поле от знаци и съвпадения, предназначени да ме превърнат в негова заложница. В резултат, накъдето и да насочех вниманието си, върху какъвто и предмет да попаднеше погледът ми, неизбежно щях да се сещам за него.
Списък на символите, които, въпреки своята условност, непременно ме карат да мисля за секс: тунели, близалки,
сладолед с две топки, топките на коледната елха, върховете на аспержите, триъгълниците с върха надолу, фламбирани или обелени отгоре банани, краставици, жълъди, гъби,
разцепени праскови, тетраедрите, вътрешната сгъвка на лакътя, накрайниците на пожарните
шлангове, месестите плодници на някои цветя и пр.
Същото се отнася и до следните думи, при това в тяхното буквално значение: кесия, пенис, катеричка, слива, цепка,
дупка, туфа, косми, пълня, тъпча, прониквам, пробивам, смуча, лижа, подмокрям,
опипвам, изпразвам...
(Продължение в следващия епизод)
(Анонимна бележка от 8 юни 2009 г.)
Макар будна, останах със затворени очи до края на пътуването от страх да не би Давид да откъсне поглед от монитора и да прочете смущението върху лицето ми. В стремежа си да бъда неподвижна и да прокарам невидима връзка с моя съсед, непрестанно повтарях формулата, научена от София, която известно време се бе занимавала с медитация хо’опонопоно: „Обичам те. Съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря“. Според хавайската мистика, повтаряна до безкрай, тя е способна да пречисти тялото от паразитни афекти и да ни помири със самите нас.
Пристигнах в британската столица зашеметена, в състояние, близко до транс. Давид вече говореше по телефона на английски, при това съвсем свободно, и не забеляза нищо. Настани ме в „Савой“, един от най-разкошните лондонски хотели, чийто шахматен под на хола неизбежно ми напомни нашия дом Дюшеноа, след което веднага се накани да излиза, полагайки върху челото ми една целомъдрена целувка.
- Забавлявай се добре, йагНпд. Ако имаш нужда от каквото и да било, обърни се към портиера Клив. Най-чистокръвният британец, който би могла да си представиш. Въплъщение на Оксбридж. Самата любезност.
- Познаваш ли го?
- От четиригодишна възраст, скъпа. Отсядахме тук още с моите родители. За него ще бъде удоволствие да изпълни всяко твое желание.
- Окей.
- Тръгвам, ще се видим утре.
Експедитивността на Клив напълно оправда репутацията му. След като се възползвах от услугите на спа центъра и на козметичния салон, мустакатият мъж с рунтави бакенбарди предостави на мое разположение колата на хотела, с която цял следобед обикалях магазините.
Чувствах се заситена, разглезена и единствената ми грижа бе как да харча парите, които все още не бяха мои. Трябваше да попълня гардероба си, съставен засега от най-необходимото - при това на каква цена! - с помощта на Ребека. Бляскавата Алис ми бе създала известна представа за изискванията към облеклото. Налагаше се да бъда на нивото на моя съпруг и работодател. Мислех си, че той не бе мотивиран единствено от стремежа да задоволява желанията ми: за него несъмнено похарчените от мен пари бяха също така инвестиция. Твърде лоялно от негова страна.
Към шестнайсет часа Уил, моят шофьор, ме остави по мое желание на няколко преки от „Савой“, като се зае да отнесе покупките в нашата стая, откъдето щяха да бъдат изпратени до Париж. Малка привилегия, запазена за постоянните гости на подобен род хотели. Чувствах нужда от малко въздух, от малко свобода.
Разхождах се няколко минути без цел, вдъхвайки градския мирис на Лондон, тъй различен от парижкия. Без съмнение по-метален, по-мъжествен. Неволно се сетих за неприличните анекдоти, с които Луи не би пропуснал да подправи подобна разходка. Дали това не бе хотелът, където Даяна и Доди за последен път тайно бяха правили любов? Дали навремето по тези тротоари не са се шляли проститутки?