Не знам защо, но това ме подсети за Фред. Фред, който бе победен миналата вечер. Отритнатият и унизен Фред. Дължах му все пак някои обяснения и преди всичко извинение. Беше прав: заслужаваше един разговор „лице в лице“. За съжаление, мобилният му не отговаряше. Може би отхвърляше моите обаждания, все още в плен на срама и огорчението.
Бях потънала в тези мисли, когато само на няколко крачки от „Савой“ зърнах една от прословутите червени телефонни кабини, все още оцелели във времето. Също както нейната френска посестрима пред хотел „Шарм“, телефонът започна за звъни тъкмо когато се намирах до нея. Озърнах се, за да открия мястото, откъдето биха могли да ме шпионират, но не открих нищо подозрително. Ала телефонът продължаваше да звъни. Изпълнена с недоверие, влязох в кабината и вдигнах черната слушалка.
- Ало? Ало... /у 1квгв апуЬо^у квгв?- промълвих на моя школски английски.
Както предполагах, от другата страна не се обади никой.
В замяна на това един местен специалитет привлече вниманието ми: върху апарата имаше куп рекламни проспекти от по-особено естество, като всеки от тях изтъкваше прелестите на някоя стриптийзьорка, момиче на повикване или компаньонка. Предлагаше се стока за всеки вкус: от индийката във фолклорен костюм до закръглената матрона в стил необурлеска. Обществените телефони очевидно не се поддържаха така редовно, както преди, защото палавите флаери се трупаха от вече пожълтелите до съвсем скорошните. Поставеният най-отгоре привлече вниманието ми:
РгепсЬ ^ОVе Е11е
Най-ужасно в случая не беше използването на умалителното ми име, а моята снимка, на която позирам гола, очевидно направена в хотел „Шарм“, на фона на декора от началото на ХХ век, в стаята на Мата Хари. Начинът на отпечатване съответстваше на епохата. Грабнах флаера и се канех да го смачкам на топка, когато зърнах отпечатаното върху обратната страна:
2 - Ще познаеш своите сетива
Същата повеля като предишната вечер. Същата, на която не се бях подчинила.
За момент се облегнах на хладното стъкло, а главата ми започна болезнено да пулсира. Изпуснах смачканата листовка, неспособна да направя каквото и да било движение. Посланието беше съвършено ясно: в Лондон, Париж, Ню Йорк или другаде, той нямаше да ме остави на мира. Където и да отидех, той бе в състояние да ме открие и да ме превърне в обект на желанията си, които бях принудена да приема като цена за неговото мълчание. Мрежата, изплетена около мен, не се състоеше единствено от символи, а бе изтъкана от напълно реално присъствие, макар невидимо, потискащо присъствие, което усещат героите от шпионските романи, преследвани от неведома сила.
Залитайки, излязох от червеното си убежище и спрях такси. Безполезно бе да се връщам в хотела: носех в себе си всичко нужно, включително билета за връщане, така че без проблем можех да променя часа за първия „Евростар“
По пътя, на светлинни години от състоянието, в което се намирах на идване, се въртях на мястото си, подобно на страдащ от безсъние в кошмарното си ложе. Потреперих при мисълта, че е възможно други флаери с моята снимка да се намират в близки до „Савой“ телефонни кабини. Кой знае дали коварната ръка, под-визавала се отвъд Ламанша, не бе оставила подобни флаери сред рекламните проспекти на рецепцията в хотела... Или дори направо върху възглавницата в апартамент двайсет и четири, нает от Давид.
Не успях да намеря спокойствие дори като си повтарях мантрите на София. Под влияние на обзелия ме гняв те се израждаха във формулата: „Не те обичам, ненавиждам те... Изобщо не съм отчаяна. Независимо дали ти харесва, или не, трябва да излезеш от живота ми! Благодаря!“.
Устоях на изкушението да притеснявам нацупената асистентка на Луи, тъй като бях сигурна, че ще пресее обаждането ми също както първия път, а също и на изкушението от влака да се отправя директно към кулата „Барле“.
Предизвикан от мен скандал, само ден преди постъпването ми на работа в БТВ, поставяше под въпрос професионалното ми бъдеще. Без съмнение Давид би ми простил, но всички останали, такива като Люк, Клое или Алис? Освен това щеше да се наложи да разкрия пред бъдещия си съпруг причината за подобен пристъп на ярост и страх. Поради какви неясни причини бих могла да отправя обвинение към моя девер, който само ден преди това се бе отличил като примерен екскурзовод?