Продължението идваше от само себе си и бях наясно какво ще ми каже.
- Значи, е успяла да се срещне с Фройд, нали?
- Нещо повече: подлагала се е при него на психоанализа в продължение на близо петнайсет години.
- Невероятно. Само че каква е връзката с яйцето?
- Оказва се, че милата Мари Бонапарт си е имала прищевки. Имам предвид сексуални.
- Нима?
- Не била в състояние да изпита истинско наслаждение. И поради причина, останала неизвестна до ден-днешен, била убедена, че женската фригидност се дължи не на някаква подсъзнателна травма... а на анатомична особеност.
Произнесе последните думи някак тихо, сякаш се боеше да натърти върху тях и да създаде нежелано впечатление.
- Анатомична? Тоест?
- Съвсем убедено твърдяла, че клиторът бил разположен прекалено далече от вагината, за да може да изпълни ефикасно своето единствено предназначение - оргазма. Дори написала няколко статии по въпроса.
- Е, и какво? Да не си е въобразявала, че ще реши проблема с помощта на това?
Посочих продълговатия предмет, който той въртеше между дланите си като речно камъче, изоставил черната лакирана перодръжка, с която обикновено си играеше.
- Не, не точно. Отначало смятала, че може да поправи онова, което природата тъй несполучливо съчетала. Подложила се най-малко на три операции, за да съкрати разстоянието между отвора на копулацията и поставения не на място малък орган.
- Какво? - неволно възкликнах аз. - Та тя е била напълно побъркана!
- Донякъде е така. Сетне възложила надеждите си на психоанализата, която все още правела своите първи стъпки. Ала въпреки годините, прекарани върху кушетката на самия Фройд, ученият така и не успял да я освободи от нейната фиксация. Що се отнася до този малък предмет...
С възторг в очите господин Жак вдигна яйцето, което изглеж-даше между пръстите му като някакъв трофей.
- Той е една от любимите интимни играчки, които тя постоянно използвала с надеждата да предизвика възбуда отвътре, след като не можела да я постигне отвън. До такава степен била убедена, че те ще успеят да я „отпушат“ - простете ми за израза, - че започнала усилено да рекламира електрическите вибратори, които се появили тъкмо по онова време. При това напълно безвъзмездно... Просто в името на еротиката.
- Невероятно.
- Само не се заблуждавайте. Макар в някои отношения ексцентрична, тя била безупречно почтена жена. През войната, когато вече не била в първа младост, лично помогнала на много еврейски интелектуалци да избягат от Австрия и Германия. Впрочем сред тях бил и Фройд.
Той приведе високата си фигура, за да върне моя подарък.
- Сега вече знаете всичко - приключи той с известна печал. - Стаята „Мари Бонапарт“ е на третия етаж, първата врата вляво от асансьора. Пожелавам ви приятна вечер, Ел.
В тона на гласа му нямаше никакъв циничен подтекст. Само обичайната любезност.
Обърнах се и бях изненадана от невинната усмивка на Изиам. Същият този Изиам, който ме бе отвел до първата стая. Който не бе чул виковете ми за помощ. Неговата ръка бе пъхала нарежданията на Луи под вратата. Въпреки безобидния му вид той беше моят тъмничар.
- Ще благоволите ли да ме последвате, госпожице?
Дали бе разумно да разобличавам този пощальон? Влязох преди него в асансьора, който потегли нагоре с тихо потракване. Докато бяхме вътре, двамата не разменихме нито дума. После той се дръпна встрани, за да ми направи път, и ми посочи тъмносиня врата. Обърнах внимание, че това е доминиращ цвят на целия етаж, също както червеното бе отличителен белег на петия, а златистият - на първия, където се намираше стаята „Жозефин“.
Когато стигнахме до вратата, аз извадих магнитната карта и реших да го запитам кой го е наел, но той пръв наруши мълчанието, което явно му бе наложено при нашата първа среща:
- Този път няма да има инструкции. Сама ще разберете какво трябва да правите.
- Няма да има инструкции ли? - възкликнах аз с престорено учудване. - Че кой е решил така?
- Това не мога да ви кажа.
- Такава е вашата инструкция, нали?
- Да - потвърди той.
Бих могла да се закълна, че мургавото му лице поруменя.
- Сигурна съм, че умирате от желание да ми го кажете!... - предизвиках го аз, развеселена от неговото смущение, като котка, която си играе с мишка.
Клетият младеж бе изгубил обичайната си невъзмутимост. Изглеждаше толкова трогателен, с широко разтворени от уплаха очи, търсейки объркано някаква опорна точка.