В момента, когато свалих бродираните памучни слипове и дадох воля на прозрачната влага, която потече по вътрешната страна на бедрата ми, си помислих, че досега никой мъж не ме бе довеждал до състояние да се колебая дали да искам още, или да го накарам да спре. Да желая всичко или нищо, в плен на сладострастие, доведена до пълно изтощение.
Когато най-сетне вкарах продълговатия предмет във влажното си влагалище, жената на екрана вече мучеше в поредния оргазъм. С рязко движение пъхнах без всякакво усилие яйцето още по-навътре, сякаш бързах да я последвам и на свой ред да извикам. Отначало вагината ми се сви около студения метал, изненадана от неочакваното посещение на този натрапник, после го прие и с помощта на няколко свивания на задника дори успя за си поиграе с него, като го погълна в дълбини, недостижими за пръстите ми. Нов владетел на моето царство.
Най-сетне намерих сили да се изправя на канапето, което ме обгърна с мекия уют, присъщ на старите тапицирани мебели, улегнали под тежестта на телата от минали времена. С широко разтворени крака и зейнала срещу екрана вулва, се чувствах съпричастна към сарабандата на двамата актьори. Сякаш тяхното удоволствие минаваше отсам екрана и проникваше в мен, усилвайки допълнително усещането за блаженство.
Лицето на мъжа, което от време на време се мяркаше при смяна на позицията, придобиваше изменчиви черти в зависимост от осветлението - ту меки, ту, по-изострени. Най-напред ми се яви Давид, усмихнат, вдъхващ увереност, а младежкото му лице се скри между бедрата ми.
Именно в този момент усетих първите вибрации на яйцето вътре в мен, тъй мощни, че се разпространяваха около вулвата, до устните, до връхчето на пламналия ми клитор. Бе станал толкова чувствителен, че не смеех дори да го докосна, в плен на благотворните вълни, които невидима ръка направляваше дистанционно.
На следващия етап моят електрически любовник вдигна глава, измъкна се измежду краката ми и видях мрачното лице на Луи, напрегнато и с жадно блеснали очи. Той бе хищник, вълк, който се кани да впие зъби в разтворената ми плът. Спазмите, обзели вулвата ми, бяха като ухапвания. Чувствах се разкъсана, разтерзана, всяка част от органа между бедрата ми бе жертва на най-силните челюсти, които бих могла да си представя. В недрата ми се разрази експлозия. Безшумна, странно бавна, тя сякаш придаде нова форма на матката ми. Първоначалната ми уплаха постепенно изчезваше, заличена от вълните, която ме обливаха в този момент. На свой ред изпаднах в безтегловност. Рязко отметнах глава и нададох протяжен безмълвен вик, устните се разтвориха, за да поемат всяка капка наслада, всеки миг от блаженото състояние, което ми се щеше да продължи безкрайно.
Когато най-сетне се строполих на канапето, безсилна, разкъсана на части, пъзел от изтощена плът, видях как екранът изгасва. На свой ред яйцето пое към изхода на разтворената ми вулва.
Той нито за миг не ме бе докоснал. Дори не бе влязъл в стаята. Въпреки това го приех с ридание на блаженство, с екстатична усмивка, оставила възгорчив вкус върху устните ми: Луи ме бе дарил с оргазъм. Луи Барле ме бе обладал.
А аз от своя страна му бях дарила частица от себе си.
9 юни 2009 година
На масичката до входа нямаше нищо. Празна бе и пощенската кутия на дома Дюшеноа. На следващата сутрин не получих анонимно писмо. Реших да не разпитвам Арман по въпроса, убедена, че ако имаше нещо за мен, той би ми го връчил с присъщата си добросъвестност.
Подобно епистоларно мълчание може би бе добър знак. Бих могла дори да го приема като знак на удовлетворение, като примирие. Заситен от видяното предишната вечер, моят преследвач, който и да бе той, вероятно бе решил да остави на мира плячката си, да отпусне за известно време своята хватка.
Само че никак не вярвах в това. Подобно отсъствие ми се стори по-скоро заплашително, а брънките на мрежата около мен - още по-стегнати.
Изборът на тоалет ми отне не по-малко от половин час. Не исках да се изложа при появата си в БТВ. Знаех, че ще бъда подложена на сериозни изпитания, че Алис и всички като нея в телевизията щяха да ме обгърнат с коварството си още от първия момент. Дължах на себе си, дължах на Давид да бъда безупречна въпреки пълната си фигура и прекалено закръглените си форми, твърде различни от моя идеал. Накрая нахлух обувки от „Лубутен“. Спомних си как ги меря в „Галери Вивиен“ под развеселения поглед на Давид, раздвоена между детинския възторг и съзнанието, че всички тези елементи на облеклото ми придават изкуствен вид. Майка ми умираше от рак, а аз гледах със зяпнала уста чифт обувки с високи токове на цена хиляда евро...