- След като стигнахме до подобна проблематика, не смяташ ли, че би било добре да поканим Албан?
Не знам какво ме накара да отправя подобно предизвикателство към източника на моите вълнения, чието влияние над мен непрекъснато растеше, свидетелство за което бе влагата между бедрата ми. Може би се опитвах да разваля магията, докато все още е време, използвайки, че двамата не сме на четири очи.
Той рязко се изправи и отново се обърна с лице към мен.
- Вече съм разговарял с нея по този въпрос.
- Така ли? Че кога? - възмути се Люк.
- Преди повече от месец. Преди две седмици тя даже направи пробен петнайсетминутен запис.
Това не бе обикновена самоинициатива от негова страна. В йерархичната рамка на канала дори дебютантка като мен бе наясно, че е налице сериозно нарушение. При никакви обстоятелства един директор по комуникациите не би трябвало да си присвоява подобни правомощия. По този начин той съзнателно накърняваше прерогативите на директора на канала и на продуцента.
Въпреки това двамата, изглежда, приеха без възражение новината.
- И за какво става въпрос?
- Като имам предвид с какви съкратени срокове работиш, не ми казвай, че си недоволен от това да имаш нещо в резерв.
Самата аз се питах какъв ли натиск бе оказал над моята нова приятелка, при това с непокорен и независим нрав, за да я принуди да стане негова съучастница. Дали бе спал с нея? Нима нейната самоувереност се дължеше на подобен род връзки?
Почуквайки с бастуна по пода, Луи вече се отправяше към прозрачната врата.
- Не, ясно е, че така се печели време - изръмжа Люк. - Но все пак се питам каква е темата, която ти така неочаквано...?
- Като те познавам, сигурен съм, че ще ти хареса. Тя е напълно в духа на времето...
Лукавата му усмивка очевидно съдържаше злобен намек. Двамата мъже се престориха, че не разбират за какво става дума, но Люк Доре реагира веднага.
- Тоест? - запита той с кисела гримаса.
- Известно ли ти е, че в Япония повече от една трета от гимназистките и студентките са принудени да продават прелестите си, за да задоволяват своите прищевки: дрешки, заведения, сметки за мобилен телефон и прочие?
- И това ли ти е темата? - направо се задави Филип.
- Не. Тя се отнася за Франция. При нас подобни случаи далеч не са така многобройни, но и тук съществува малка общност от красиви жени, които, трудейки се по гръб, си докарват допълнителни доходи.
Видях себе си, излегната върху дивана на Мари Наполеон... Не би могъл да има това предвид!
Също както предишната вечер почувствах, че всеки момент ще рухна, безпомощна, безсилна, изцяло завладяна от неговия инстинкт, от неговия член.
- Нищо ново... - възропта Люк. - Ако добре си спомням, по въпроса има издадена книга и дори телевизионен филм.
- Прав си. Темата не е нова, само че сега това не се отнася до момичета, които умират от глад и се продават по ъглите на предградията. Съществува организирано предлагане с момичета висша категория, образовани, способни да се явяват и в най-изисканите среди... Някои от тях успяват дори да се издигнат и да заемат отговорни длъжности.
- Значи компаньонки! - възкликна продуцентът.
- Нещо повече. Това не са обикновени компаньонки, нито луксозни проститутки. Услугите, които предлагат, са сходни с тези на гейшите, ако отново се върнем към Япония. Тези дами притежават качества, които им позволяват да завладеят не само сетивата, но и интелекта на своите клиенти.
- И как наричаш тези вълшебни създания?
- Но!еПе8.
- Какви хотели?
Този неологизъм ме накара да прималея още повече: вече нямаше никакво съмнение, че Ребека и Луи са съучастници.
Той произнесе още веднъж думата, буква по буква, като веки път присвиваше очи по мой адрес. Това не бе намигване, а много по-дискретен и интимен жест. Отново чувствах ласките му от дистанция, които се спускаха от главата към гърдите, корема и още по-надолу.
Ако можех да помръдна, щях да го сграбча за гърлото. Само че стоях разтреперана, разкъсвана между срама, гнева и онази невидима сила, която притискаше вагината ми отсам насладата, отвъд болката, някъде по средата на моето същество и най-здраво вкоренените в мен страхове. Искаше ми се да стигна до оргазъм и същевременно да се бия, бях неспособна да изтръгна от себе си омразата, без същевременно да се разделя с очарованието и първичното желание. Всичко у мен се свеждаше до безпомощност и ако Люк не бе закрил съвещанието, изтръгвайки ме по този начин от измамното вцепенение на дремещ вулкан, струва ми се, че щях да избухна в плач пред очите на всички.