Докато я слушах, набрах на смартфона сайта на НК. Отговорът дойде почти незабавно: „404 Ше по! &ипб“. Файлът не е намерен...Споделих с нея това ново откритие и тя тихичко се завайка. Никога не я бях чувала така да се жалва.
- Вече не съществуваме. Даваш ли си сметка: ние, горещите момичета, вече не съществуваме. Без съмнение Луи не би се съгласил с нея.
Онова, което София възприемаше като бедствие, за мен определено беше най-добрата вест през последните дни. След като „Нощни красавици“ вече не съществуваше, а уебстраницата и картотеката са изчезнали, от моята греховна дейност вече нямаше никакви следи, с изключение на няколко откраднати снимки, които могат да минат и за подправени от злонамерено към мен лице. В наши дни всеки що-годе кадърен програмист може да прилепи лице на един човек върху тялото на друг или да скалъпи видеоклип. Освен това изпаряването на Ребека заличаваше дълга ми към нея.
С една дума, не бе останало нищо или почти нищо толкова компрометиращо, че да се боя от очна ставка с Давид. Поне това си по-втарях на излизане от кулата „Барле“, вкопчена в този неочакван обрат като в спасителен пояс, който съдбата най-сетне ми бе хвърлила.
С кутията за бижута в чантата, реших все пак да направя малко отклонение, преди да се прибера у дома. Спомних си за нагайката, която Луи ми бе подарил, скрита в момента под купчината дрехи, и хвалебствията по адрес на експертите от аукционната къща „Друо“, несговорчиви, но най-прецизни в своята област. Интуицията не ме подведе и получих потвърждение за това, веднага след като влязох в техния кабинет - неугледно на вид помещение, разположено точно срещу съвременната сграда, където се намираше прочутата зала за търгове.
Моето съкровище оказа върху тях магическо действие и отчасти разсея предубеждението към моя пол, възрастта ми и лекомисления ми изглед. Един от тях бе особено експедитивен... и словоохотлив:
- Хм, познавам я. Това е една от най-известните огърлици на императрица Йожени, съпругата на Наполеон Ш.
Значи, не се бях излъгала за нейната старинност и за стойността й. Ала плешивият старец веднага охлади моя възторг, като намести очилата с дебели стъкла над червения си нос.
- Този екземпляр е дубликат на оригинала. Добра работа, но не бива да се мамите... Нерядко по поръчка на клиенти бижутерите изработвали дубликати с по-ниска стойност. По този начин, когато излизала в града, госпожата си слагала копието, а през това време оригиналът си стоял на сигурно място в сейфа.
- А как можете да разпознаете истинската огърлица?
- А, много лесно, погледнете: камъните са шлифовани по-небрежно и са доста по-малки, а понякога са инкрустирани с по-малко количество ценен метал и в резултат лесно могат да паднат при удар... Има куп подробности, така че можете да ми вярвате.
- А оригиналът?
- Той отдавна не се намира във Франция, млада госпожице. Известно време е бил притежание на царстващата фамилия в Иран, а от трийсетина години е собственост на колекционер от Сеул, когото познавам лично.
Колкото и увлекателен да бе разказът му, от него аз научих твърде малко за онова, което ме интересуваше.
- Напълно сигурен сте, че огърлицата е принадлежала на императрица Йожени?
Доколкото знаех, нито една стая в „Шарм“ не носеше нейното име. И то с пълно основание: Еухения де Монтихо, маркиза на Ардалес, на Мойа и графиня на Теба, императрица на французите и съпруга на Наполеон Ш, в никакъв случай не е била куртизанка.
Дали не ставаше дума за някаква грешка? Или за лъжлива следа?
- Категоричен съм. Всички нейни накити са изследвани и описани в нашия каталог до най-големи подробности. Йожени е притежавала една от най-богатите колекции по онова време. От друга страна, ако имате предвид конкретно тази огърлица, тя е била притежание не само на императрицата, а и на други жени.
Ето н0... Със затаен дъх очаквах да чуя името на Бог знае коя холивудска звезда.
- Безспорно най-известната от тях е Пайва.
- Пайва... - повторих машинално аз, ровейки в паметта си.
- Истинското й име е Естер Лайхман. Светска дама, основала един от най-известните салони през Втората империя. Именно тя първа купува оригинала на вашата огърлица от Йожени. За шестстотин хиляди франка, помислете си само: по онова време това е колосална сума!
- И къде е живяла тази Пайва? - продължих да любопитствам аз.
- Днес е отворен за посещения домът й на „Шанз-Елизе“, подарък от нейния любовник Гуидо фон Донерсмарк, братовчед на Бисмарк. Само че тя е обитавала много по-дълго една къща на площад „Сен Жорж“.