Звукът на мобилния телефон прекъсна мислите ми. Сякаш за да ми даде утеха след грубото отношение на съседа, мама ми бе изпратила есемес. При това дълъг:
Здравей, скъпа, мама е. Надявам се, че първият ти работен ден е минал добре. Впрочем, Ел, не се надявам: сигурна съм в това.
Доверието на мама в мен не познаваше граници.
Аз не съм много добре. В крайна сметка, питам се дали е разумно да предприемам пътуване до САЩ. А освен това, както знаеш, госпожа Шапюи твърди, че болницата „Макс Фурестие“ била сред петте най-добри в департамента О дьо Сен. Какво повече биха могли да направят американците?
Майка ми, непоносимата й съседка и манията й да вижда всичко през стъклата на малките си очилца. Не толкова от невежество или от тесногръдие, колкото от скромност. Сякаш не заслужаваше нищо повече.
А, да не забравя, днес ми се случи нещо приятно: твоят Давид отново ме глези. Калисони от Екс и възхитителни божури. Това е чудесно, но, скъпа, трябва да му кажеш да престане! Вече не зная къде да слагам подаръците му...
Мама Мод бе готова да повярва на всяка вълшебна приказка, стига аз да съм главната героиня в нея.
Хайде, целувам те най-сърдечно. И не ми се обаждай. Сигурна съм, че тази вечер имаш по-приятни неща за вършене.
Едва събрах смелост, но все пак позвъних. Направих го няколко пъти, но все даваше заето. Не минаваше ден да не й се обадя. Това бе част от ритуалите ни, още преди да се разблее, и в още по-голяма степен след това. Обикновено й се обаждах по едно и също време, в късния следобед. Слушах я как се оплаква от Лор Шапюи и дори се смеех за нейна сметка. Говорехме си за обикновени, прости неща, но и на двете ни бе приятно.
Един час по-късно, когато светлината, нахлуваща през високите прозорци, започна да придобива оранжев оттенък, дочух откъм хола шум, който очевидно не се дължеше на четирикраките обитатели на къщата. Тъй като Арман обикновено вършеше работата си дискретно и едва ли не крадешком, което би могло да се стори подозрително на някои, то източникът би могъл да бъде само...
- Ел, скъпа! Аз съм!
Давид се прибра у нас в осемнайсет часа: в това изречение имаше дума, която сякаш не се връзваше с останалите, и това не беше местоимението, защото от ден на ден аз все по-добре се вписвах в това убежище на спокойствието и лукса, вече се чувствах „в моята къща“.
- Ще слезеш ли долу при мен?
Отекна веселият лай на кучетата, които също се радваха от ранното завръщане на техния стопанин. Тракане на отваряни и затваряни врати в дирене на играчка за животните или на чаша за подкрепителното уиски.
- Арман, тук ли сте? - провикна се той. - Ще дойдете ли при нас в хола?
Аз първа се озовах сред неопомпейския декор на големия салон. За разлика от нашата спалня и на служебните помещения, като кухнята или банята, той бе изцяло издържан в автентичния дух на сградата. Тук всичко бе както някога, дори мебелите в стил Ампир, фризовете с цветни мотиви и цели ята птици и пианото-полуроял в срещуположния на градината ъгъл.
Целувката, която Давид положи върху челото ми, сякаш също идваше някъде от миналото. При това тя не беше лишена от нежност.
- Трябва да знаеш, че си направила силно впечатление на всички!
- Наистина? - зачудих се аз с престорена скромност.
Той ми се усмихна така, сякаш това бе очевидно потвърждение на предсказанията му за моето бъдеще.
- Ами да! Люк и Албан говорят само за теб. И дори Луи, който, трябва да си призная, в началото имаше известни резерви за главоломното ти назначение, сега е приятно изненадан от активното ти участие в съвещанието с Крис и Филип. Може да се каже, че за по-добро начало не би могла и да мечтаеш!
Начало, по време на което Луи се бе отнесъл към мен като към вещ. Начало, когато за пореден път бях попаднала под властта му. Ако не беше новината за „Нощни красавици“, несъмнено щях да си помисля, че съм минала през едни от най-неприятните моменти в живота си. И че това начало предвещава скорошния край на присъствието ми в БТВ.
- Арман! Хайде, влезте!
Майордомът се появи на вратата на просторния хол, където се бяха събрали и тримата четирикраки обитатели на дома. Червените петна по кръглото му лице, особено видими върху носа и бузите, контрастираха със снежната белота на косите и веждите. Лете и зиме той неизменно носеше панталон от кафяво кадифе, бяла риза със закопчана над нея жилетка и кожени мокасини.