- Затова исках днес и двамата да се приберем по-рано у дома - обърна се към мен Давид. -Сега Арман ще направи кратка равносметка за приготовленията.
- И слава богу, всичко се нарежда чудесно - обяви слугата с дълбокия си, мек глас. - Откъде искаш да започна?
Открих с известна изненада, че се обръща към Давид на „ти“, а и той му отвръща със същото. Сякаш двамата бяха баща и син от аристократична фамилия или от средите на едрата буржоазия. По всичко личеше, че след смъртта на Андре и на Ортанс, Арман бе поел донякъде ролята на баща за братята Барле.
- Вие решете.
Арман извади от джоба на жилетката очила с рогови рамки и ги намести върху червения си нос. После с тяхна помощ се взря в бележника, който до този момент ревниво притискаше към гърдите си, сякаш се боеше да не издаде отговора на някаква загадка.
- И така... Като начало благодарете от мое име на госпожица Петрили. Вече получих копие от
документите й за самоличност и подписания формуляр.
- Чудесно!
Поне веднъж София да се отнесе сериозно към задълженията си.
- Вашите документи, госпожице, са депозирани в кметството. Наложи се да настоя, за да ви прибавят към списъка на двойките, които сключват брак същия ден. В средата на юни и само десет дни преди уречената дата, никак не беше лесно. За щастие, тази година осемнайсети се пада в четвъртък, а не в събота. Ако не беше така, нямаше да успеем!
- В колко часа е церемонията?
- В тринайсет. Не е идеално, признавам, но предлагам преди това да почерпиш гостите тук с чаша шампанско, а след това да отидете пеша до кметството. Няколко коктейлни хапки ще помогнат на стомасите им да изчакат обяда.
- Много добре - одобри Давид, който видимо бе на седмото небе.
Аз самата приемах като добро предзнаменование лекотата, с която Арман разпръсваше един по един облаците, надвиснали над нашия съюз. Благодарение на него всичко, изглежда, щеше да мине като по вода. Като се изключи влошеното състояние на мама, сватбата ни се очертаваше под щастлив знак. Дори нещо повече...
- Как мислиш, дали да разкрия пред Анабел нашите малки тайни?
Мъжът с бяла грива придоби тайнствен вид и погледна към бъдещия ми съпруг.
- Може! Все ще остане нещо и за самия ден!
Тайни? За какви тайни ставаше дума?
Потръпнах при мисълта, че има неща, които крият от мен, но се постарах да приема това като очакващо приятна изненада момиченце.
- Хайде! - подканих аз Арман.
- И така: първо, трябва да знаете, че всички от вашия списък са приели поканата.
„Дори Фред?“, зачудих се вътре в себе си аз.
- След това ще трябва да ми помогнете да направя разпределението на местата около масата. Двеста и петдесет души не могат да бъдат разположени случайно, а още по-малко в последния момент.
Добре бях чула: говореше за двеста и петдесет гости... Много повече, отколкото въобще си бях представяла.
- Та ние няма да можем да поберем всички! - възкликнах аз, като огледах размерите на помещението.
- Малко ще им е тесничко. Затова ще опънем два сенника в градината. От само себе си се разбира, че заедно със сцената, бара, предвидените развлечения и задължителната дистанция за фойерверките... Не остава много място. Все пак направих разчет и се оказа, че ще се справим, без да оставим у гостите впечатлението, че чакат метрото в час пик.
- Ами ако вали? - запита Давид.
- Направих справка с „Уедър Ченъл“. Те са категорични. Между петнайсети и двайсети юни в Париж няма да падне дори капка дъжд. А това го казва най-сериозният метеоканал. Доколкото знам, до него се допитва НАСА при изстрелването на космически кораби.
Този дяволски Арман имаше отговор за всичко и като същински Мерлин градеше около мен вълшебния свят, който ми предстоеше да обитавам заедно с Давид.
- А що се отнася до онази, за която говорихме?
- Ще бъде тук, няма проблеми. Дори обеща да участва директно във вашето предаване, Ел, на избрана от вас дата.
- Гениално! - възкликна по детински разпалено Давид.
- В зависимост от разпределението на нейното време и пребиваването й във Франция, разбира се - побърза да уточни Арман.
Престорих се, че не разбирам за какво става въпрос, тъй като именно това се очакваше от мен.
- „За която говорихме“?
Вместо отговор Арман измъкна най-новия диск на изпълнителката, която щеше да пее специално за нас през този ден само на няколко крачки оттук, а тя бе най-прочутата звезда от последните трийсет години.