Подобно на оригинала, който все още можеше да се види на „Шанз-Елизе“, тази имитация на апартамента на маркизата от пръв поглед привличаше вниманието с разточителството на драгоценни материали и орнаменти. Безспорно най-удивителният елемент на тази стая в стил, типичен за Втората империя, бе таванът с резбовани и позлатени дървени кесони с разнообразни геометрични форми, като квадрати, овали или ромбове, чиито изпъкнали части на места висяха над пода като сталактити с двусмислени жълъдовидни върхове.
Редом с неизменните две огромни огледала, обрамчени с антични колони и разположени едно срещу друго, имаше и камина, крепена от елегантни бронзови кариатиди, която за мое удивление се намираше под прозореца. Дали не беше просто декоративна?
Със своите фигури и разцветки копринените тапети напълно съответстваха на дебелия пурпурен мокет на пода, който заглушаваше тракането на токчетата ми. С глупавата надежда да впечатля моя противник, бях избрала вечерните обувки, останали от облекло номер три, което Ребека ми бе купила. Дванайсет сантиметра женско самочувствие и неудобство при ходенето. Времето, когато пазарувахме с нея по големите булеварди, ми се струваше толкова далечно...
Не изчаках никакво указание и сама ги свалих, за да позволя на ходилата си да се насладят на мекотата на вълнената тъкан. С прекрасните накити, които си бях поставила, включително огърлицата на Йожени, поне според самата мен, бях в пълна хармония с обстановката. Не бях обикновена посетителка, бях Пайва.
Вече бях забелязала, че в тази стая, за разлика от предишната, нямаше никакви съвременни технически устройства, или поне не се виждаха такива, но ето че до слуха ми достигнаха звуците на музика и разбрах, че все пак тук има скрити някъде зад ламперията тонколони. Познах мелодията... но не можех да се сетя за названието и изпълнителя.
- Това е Тунели на Аркейд Файър.
Дъхът ми мигом пресекна от уплаха. След това различих гласа, който постепенно стана по-силен, следвайки ритъма на барабаните, волютите на пианото... Глас, тъй нежелан и същевременно тъй близък. Гласът на Луи, който посрещнах с облекчение и с удоволствие, което не можех нито да отрека, нито да потисна.
Откъм вратата се чу изщракване на ключалката, което ми показа, че за пореден път съм негова пленница.
След като стъписването ми премина, направих опит да взема инициативата и се обърнах към него високо и естествено, все едно че беше редом с мен. Непознат прилив на кръв пулсираше в слепоочията ми, в основата на шията и в долната част на корема.
- Няма ли поне за малко да прекратите тази комедия?
- Комедия ли? В случая еротична комедия... Където вие напълно влизате във вашата роля, Ел. Желаете ли да ви покажа вашето снощно изпълнение, за да ви убедя в това?
Фактът, че бе записал на видео всичко, изобщо не ме изненада. Просто още една опора, която се изплъзваше изпод краката ми.
Не знам защо, но се сетих, че предишната вечер самотните ми изяви бяха напълно лишени от музикален съпровод. Освен ако виковете и пъшканията на двамата актьори от екрана не се приемат като напълно подходящ саундтрак...
- Да се открие съвършената музика за правене на любов е трудна работа - продължи той иззад кулисите. - За някои това дирене продължава цял живот. Ето аз, например, от години търся и все още не съм уверен, че съм намерил идеалната партитура.
За мен бе ясно, че единственият начин да го накарам да говори, да го привлека постепенно на мой терен, бе на първо време да приема неговите правила. Едва тогава бих могла да придобия достатъчно власт над него, за да го принудя да ми отреди няколко мига откровеност и късчета истина относно общото му минало с Орор.
- И каква според вас би трябвало да бъде тази сексуална музика? Любопитна съм...
Неочакваният интерес от моя страна, изглежда, го завари неподготвен, защото той забави отговора си.
- Бавен ритъм - отвърна най-сетне той, - с почти механична повторяемост. За повечето от нас насладата идва само в резултат от неуморното възпроизвеждане на едно и също движение, на едно и също дразнение... Подбраната музика трябва да бъде в унисон с тази равномерност, с това упорство да докараш до екстаз другия.
- Съгласна съм. Доверявам се на думите ви. Само че дайте някакъв пример. Сигурна съм, че разполагате с куп такива.
- О, не е нужно да си меломан. Някои популярни фрагменти от музикалното наследство са едва прикрити оди на сексуалността и следват нейния специфичен ритъм. По-конкретно Болерото на Равел, с неговото кресчендо и избухването на финала.