Метафората наистина беше очевидна. Въпреки това настоях:
- И какво друго? Нещо, което можете да ни пуснете тук и сега...
- Не зная...
- Нещо като, което да съответства на мен... - провокирах го аз. - За мен.
Подобно предизвикателство от моя страна не ми даваше особено предимство, но все пак ми се стори, че изравнява силите. Вече не бях една от белите гъски, които той принасяше в жертва на еротичните си прищевки. Превръщах се в пълноправен партньор и тази мисъл сама по себе си ме изпълни със задоволство.
До този момент не бях обърнала особено внимание на леглото. При това не бих могла да го пренебрегна, защото то бе масивно, с резбовани дървени табли, по които различих ангелчета с лири и арфи.
В горния край на леглото зърнах маска. Тя никак не приличаше на анонимните бели маски, без особен стил, които носеха предишния път двамата любовници. Това бе по-скоро модел от венецианския карнавал. Тя ме накара да се сетя за един от малкото еротични филми, които бях гледала под благовидния предлог, че е културно явление: Широко затворени очи на Стенли Кубрик. Това бе, между другото, и един от редките филми от моя кинематографичен пантеон, който, преработен от въображението ми, бе способен да предизвика у мен възбуда. Като мълния в съзнанието ми се мярна образът на разкошната гола жена, на високи токчета като моите днес, която накрая се озова в хладилната камера на моргата под слисания поглед на Том Круз, готов да положи вечна целувка върху посинелите й устни.
- Това например... - отвърна Луи след пауза, през която според мен бе търсил подходяща музика.
Натрапчив ритъм изпълни стаята и аз с трепет познах равномерното бумтене, което отекваше в корема ми. Обожавах това...
- Карма Кома - на свой ред обявих аз. - Масив Атак.
- Виждам, че познавате класиката. Това е направо удивително, предвид вашата възраст. Без съмнение, когато този албум е излязъл, сте били на не повече от осем-девет години.
- Именно това е отличителната черта на класиката, нали? Да надживее своето поколение.
Предмет на неговия подбор бе не само музиката. Текстът в не по-малка степен носеше посланието, което Луи не бе в състояние да формулира сам. Гласът в 3^ на певеца от митичната бристолска група се намеси в другия, безмълвен диалог, който водехме двамата:
Уои тгв уои мап( Ъе т(к те Гуе по(ктд (о дгге
Между две строфи на тази омагьосваща мелопея отново се понасяше ритъмът на барабаните и звукът на флейтата, който неумолимо ме караше да полюлявам ханш. Без изобщо или почти да си давам сметка, бях започнала да танцувам с едва доловими движения. Транс: това бе темата на подобна композиция. И може би също сексуален акт?
Все пак не биваше да позволявам за пореден път да изпадна в плен на неговото коварство и извратеност. Трябваше да издържа, отново да пристъпя към схватката, заради която бях дошла тук:
- Орор на колко години щеше да бъде днес?
- Не виждам какво общо има тя с това! - рязко възрази той.
- Давид твърди, че вие сте изгубили ума си по нея.
- Това е абсурдно! Та нали той се ожени за нея! Той бе този, който...
Замълча, сякаш друга част от самия него вземаше връх над онази, която бе готова да разкрие себе си. Накрая все пак довърши:
- ...Който си причини подобно нещо заради нея.
По този начин поне потвърждаваше първия си разказ, в който Давид е бил готов на всичко заради Орор, и, значи, в него се съдържаше истината. Това, че после се бе отрекъл от думите си, бе само част от играта с мен.
- А вие... Вие също сте били влюбен в нея, нали?
В отговор настъпи продължително мълчание, а след това звукът на музиката се усили. Сега тя отекваше от стените като допълнение към декора, придавайки му обем и необикновено, трепетно, почти живо присъствие.
- Би трябвало да зададете този въпрос на онзи Луи, отпреди двайсет години - избягна отговора той. - Аз мога да говоря единствено за това, което чувствам в момента.
Вече не долавях никакъв друг шум, освен задушаващия натиск на музиката, която вече бе почти оглушителна, но въпреки това бих могла да се закълна, че в стаята има някакво движение. Някой се прокрадваше към мен. Отначало се стъписах, а след това приближих до отсрещната на леглото стена и установих някаква едва доловима промяна в нейната повърхност, която така и не можах да определя веднага. Едва когато отвсякъде зейнаха еднакви по форма отвори, разбрах какво всъщност се случва: в стените се бяха появили най-малко двайсетина малки, подобни на обикновени отверстия шпионки. Зад всяка от тях имаше око, което внимателно следеше всяко мое движение.