- Съблечете се, Ел.
- Нали не си въобразявате, че аз...
- Те ви очакват - прекъсна ме той.
Вперените в мен очи примигнаха, сякаш за да потвърдят думите му. „Без задръжки на погледите ще се отдадеш“, гласеше актуалната повеля. Значи, така той стигаше до оргазъм? От разстояние? Без изобщо да докосне желаната от него жена?
Може би дори това бе резултат от донякъде тайно и негласно съглашение между него и Давид: единият се наслаждаваше на онази, която другият няма право дори да докосне. Давид бе несъвършеният и непохватен актьор, а Луи - вечният зрител, в плен на потискано от чисти идеали желание, от сублимирала сексуалност, при която плътта е по-скоро мечта, отколкото плячка. Дали и Орор е била предмет на подобна подялба? А що се отнася до мен, възможно ли бе Давид да не знае нищо за играта, която неговият брат води за моя сметка, определяйки ми ултимативно мъчителни за мен срещи?
Истинска история: някога, когато времето позволяваше, мама простираше прането навън, пред вкъщи. В един момент, когато бях на петнайсет-шестнайсет години, възраст, когато женските форми вече са налице, части от бельото ми, слипове и сутиени, започнаха да изчезват от простора. Отначало обвинихме за това „палавия вятър“, както пее Брасенс, чиито пориви избирателно отмъкваха долните дрехи на току-що разцъфнала девойка, без да обръщат внимание на онези, които принадлежаха на зрялата жена. При четвъртия подобен случай решихме да стоим на пост и да бдим от прозореца на дневната над драгоценните ми дрешки. След цял месец очакване на мен се падна да разкрия загадката: един ден забелязах как нашият съсед отляво, пенсиониран ерген на около шейсет години, протяга от прозореца на своята баня въдичарски прът и закача на кукичката памучните ми гащички, които бяха тъй леки, че той без никакво усилие ги сваляше от щипките и ги прибираше с помощта на макарата. Зърнах дори как с блажен вид ги поднася към носа си. Този ден се
почувствах посрамена и омърсена, сякаш отвратителният старец бе допрял нос до моята все още девствена пичка пеперудка. При това именно с тази картина в съзнанието през последвалите месеци се галих с особено настървение, като всеки път не забравях да забърша избилата влага с памучния триъгълник, сякаш за да предоставя на обонянието му нещо, което той никога не би могъл да подуши. Толкова млада, а сякаш вече извратена...
(Ръкописна бележка от 10 юни 2009 г., съставена от мен)
Като че за да прекърши моята решимост, в обстановката настъпи нова удивителна промяна: под всяка от шпионките се появи нов отвор с квадратна форма, голям колкото през него да мине ръка. И действително към вътрешността на стаята мигом се протегнаха няколко ръце, опитвайки се да докоснат онова, което се намира в нея, но все още остава недостижимо, тоест аз.
- Виждате ли как ви желаят! Няма мъж на този свят, който да не би ви пожелал.
Стори ми се, че музиката е започнала отначало, стягайки ме в примката на своята натрапчивост. Луи явно се стремеше да засили смущението ми, да не оставя на мира ума и тялото ми, прибягвайки до всички възможни средства, за да сломи съпротивителните му сили, да го разтвори като зрял плод и накрая да извади наяве скритите ми желания.
- Вие притежавате такава красота... Покажете ни я.
Гледах протегнатите жадно към мен пръсти със смесица от страх и лудо желание, люшкайки се от единия до другия край на стаята, готова да се оставя те да ме докоснат. И именно тогава Луи повелително разсея окончателно моите колебания:
- Докажете ни я!
С несъзнателни движения, подобно на марионетка, увиснала на конци, аз бавно се съблякох. Всеки мой жест ми струваше неимоверни усилия. Всяка паднала на пода част от одеждите ми бе изгубено сражение. Когато свалих слиповете и накрая смарагдовата огърлица от шията си, гласът му се разнесе, още по-властен и омайващ:
- Поставете маската върху лицето си.
На пръв поглед това бе повторение на моята първа капитулация на същото това място, няколко етажа по-долу, когато той пожела да се явя гола пред обектива на камерата.
- Не се бойте... Те няма да ви омърсят, просто ще ви разкрият пред самата вас... Те са като откровение.
Накрая все пак приближих до анонимните ръце и тяхното докосване ме накара да усетя как всяка част от тялото живее по нов начин, как придобива нова обемност и плътност. Никога преди не бях чувствала задника си толкова нежен, корема - толкова закръглен, хълбоците -толкова изваяни. Никога преди длан не бе следвала тъй вярно тежката извивка на гърдите ми, както го стори тогава онази длан без име и без минало.
- Ако можехте да видите как само ви желаят!