– Преди всичко Луи не желаеше да си помислиш, че също като брат си е влюбен в теб заради приликата ти с нея...
Самият той неведнъж ми бе повтарял това: без съмнение фактът, че съм същинска двойница на Орор, ме правел по-привлекателна в очите му, но не след дълго това чувство се засилило и минало отвъд тази подробност, за да намери опора в онова, което принадлежи само и единствено на мен, Анабел.
Тръгвах си малко по-осведомена за оформянето на тяхната дяволска тройка, макар да имаше все още много бели петна върху цялостната картина. Ето защо, тъкмо преди да затвори вратата след мен, й зададох един последен въпрос:
– Знаете ли дали през това време Давид е бил влюбен в друго момиче?
Думата, която употребих, бе детинска и затова тя на свой ред запита:
– Имаш предвид като малък?
– Да. В сиропиталището. Преди Орор.
Мислех си за инициалите Е + Д, открити в полутъмната съблекалня на Сен Броладр.
– Може би – въздъхна тя. – Но поне аз не съм чувала за подобно нещо.
– Някоя Еманюел? Или Елиз? Елоди? Каквото и да било име, което да започва с Е...?
– Не... Наистина не знам. Съжалявам.
Преди да изляза от сградата, постоях известно време на долната площадка, долепила ухо до вратата, отвъд която до неотдавна бе живял Луи. Накрая един от живущите във входа излезе от асансьора и това ме принуди да си тръгна.
След бурята над града грееше слънце, но въздухът бе наситен с влага. Макар потта да бе избила под мишниците и по слабините ми, сякаш в резултат от силна треска, реших да се разходя из квартала, за да събера мислите си и да обобщя всичко, което току-що бях научила.
Сякаш нищо не бе в състояние да ме разсее, дори лъскавите скъпи коли, паркирани покрай тротоарите, но ето че това направи мобилният телефон:
– Ел? Обажда се Маршадо.
Бях изненадана, че ми се обажда толкова скоро, само два часа след нашата среща. Гласът му бе твърд и решителен. В него нямаше и следа от предишната сдържаност.
– Да...?
– Попаднах на нещо за Гобер.
– А... И какво е то?
Представете си, преди да стане председател на АРВУОУ, Антоан Гобер дълго време е работил в частния сектор като експерт-счетоводител.
Постепенно се измъквах от летаргията. Междувременно моят събеседник се изкашля многозначително.
– Работил е близо двайсет години за „Софиба“, кантора за финансова експертиза... Стопроцентов филиал на групата „Барле“.
Мълчах известно време, без да мога да реагирам, а Маршадо ме довърши, като добави:
– Според адвоката на Дьолакроа напуснал е преди по-малко от година. И черешката на тортата: именно Гобер е предоставил на Давид компрометиращите данни за Дьолакроа в аферата East-X Prod.
21.
4 юни 2010 година
През цялото време на краткото си експозе Франсоа Маршадо се придържаше към безизразния тон, до който прибягват водещите в новинарските емисии по телевизията, за да подчертаят своя професионализъм. Все едно коментираше курсовете на борсата или правеше прогноза за времето. Въпреки това чувствах, че се е заразил от моята жажда да научи истината. Какво го бе накарало да промени отношението си? Дали онези снимки, които случайно бе зърнал на моя телефон? Не ми се вярваше. Достатъчно добре познаваше Давид, за да си въобразява, че е света вода ненапита. В крайна сметка и двамата ме бяха срещнали за пръв път като момиче на повикване...
Въпреки това бях сигурна, че това откритие за него бе важно не по-малко, отколкото за мен, но до каква степен все още не бе ясно. Вече знаеше, че връзката между Антоан Гобер и Давид без всякакво съмнение доказва участието на последния в кампанията за очерняне на Луи. Ала за пръв път Маршадо си даваше сметка за истинската същност на своя приятел. И докато това за него бе причина за стъписване и огорчение, аз възприемах реакцията му като едно от най-добрите неща, които ми се бяха случили през последните седмици. Упреквах се донякъде, че поради наивност за момент бях изпаднала в плен на коварния чар на Давид. Той почти бе успял да ме убеди, че работи единствено в полза на брат си.
Подобна двойственост от страна на моя бивш годеник изобщо не би трябвало да ме учудва. Ала това, че всеки следващ път низостта му стига още по-далеч, ме изпълваше с отчаяние. Щеше ми се да открия у него нещо добро, братска любов например, и поне веднъж да не се измамя в надеждите си.
– В крайна сметка аз съм причината за всичко това... – промълвих в слушалката.
– Вие ли?