– Ако не бях напуснала Давид в деня на нашата сватба, нямаше с такова ожесточение да се опитва да съсипе брат си.
Сама не вярвах на подобно, прекалено просто обяснение. Разговорът с Ребека и откритите в Динар сведения доказваха, че историята е започнала много преди моята поява. Аз не бях нищо повече от поредното действащо лице в безкрайната поредица от епизоди в сапунения сериал на техния живот.
– Какво правите в момента? – запитах го направо аз.
– В редакцията съм. Защо?
– Ще можете ли да избягате за един час?
– Тук съм почти шеф. Така че излизам за толкова време и толкова често, колкото намеря за добре.
Донякъде се учудих, че вече не оказва съпротива. Последният шок явно бе променил възгледите му и нанесъл смъртен удар на нерушимото му приятелство с Давид. „Двайсетгодишно приятелство.“ Принадлежеше към поколение, което постоянно бълва подобни високопарни изрази, сякаш те бяха нещо като имунитет срещу разочарованията и предателствата. За него това бе приключило. Вече не вярваше на клетвите за вечна вярност.
Половин час по-късно той ми махна от ъгъла на улиците „Сен Лазар“ и „Ларошфуко“, където ме очакваше, на почетно разстояние от дома на Дюшеноа и дома на госпожица Марс. Докато пътувах с метрото, въпреки проблема с обхвата, бях успяла да изпратя на Фред снимката с мъжа пред компютъра, която бях направила от контролния монитор. След по-малко от десет минути той потвърди подозренията ми:
Да, това е Ив. Какво прави
в дома Дюшеноа?
И аз това се питам.
Смяташ ли, че той е проникнал в
електронната поща на Луи?
Твърде е възможно.
Ив не е единственият компютърен
гений в БТВ. Моят авер Франки е
още по-добър. Искаш ли да го накарам
да влезе във въпросния комп?
Ще бъде страхотно! Благодаря!
Няма защо.
Франсоа Маршадо бе свалил сакото и вратовръзката, а светлосинята му риза бе потъмняла от пот под мишниците. Въпреки небрежния вид бе запазил аристократичната си елегантност. Не го харесвах особено, но не можех да не се възхитя на смелостта на този човек, готов да се отрече от своята каста в името на истината, а също и от обида.
Предполагам, че именно от желание да приличам на хора като него бях избрала журналистическата професия.
– Няма ли да ме поканите на чай у вас? – пошегува се той, за да прикрие колко е напрегнат.
– Е, не... Елате – подканих го аз да ме последва във вътрешността на сградата отляво.
Не продума, докато слизахме към наблюдателната зала, но в погледа му прочетох възхищение от реставрационната работа, извършена от Луи. Подобен декор напълно съответстваше на вкуса, който си бе изградил с годините.
За по-малко от минута успях да включа контролния пулт и да открия записа.
На един от мониторите се появиха Давид и двете дългоноги блондинки, все така разгорещени, както ги бях оставила. Една от двете насърчаваше посестримата си да смуче с повече старание вирнатия пенис: „Давай! Давай! Это отстой!“
Бях забавила да натисна червения бутон за запис и по-голямата част от сцената липсваше, но позите и акцентът бяха достатъчно ясни.
– Откога е това? – запита глухо Маршадо.
– От вчера следобед.
– Показвали ли сте го на някой друг?
– Не... Освен мен, вие сте първият, който го вижда.
Той си пое дълбоко въздух, прокара разтреперана ръка по влажната си от пот коса и продължи:
– Знаете ли какво ще се случи с Давид, ако този запис излезе оттук?
Естествено: това бе доказателство, че шефът на групата „Барле“ е накиснат до гуша в афера с трафик на проститутки от Източна Европа... Сигурна загуба на делото в Апелативния съд, който не след дълго щеше да го изправи лице в лице със Стефен Дьолакроа. На всичко отгоре сам по себе си моментът беше особено неблагоприятен, тъй като би довел до провал на сделката по сливане с ГКМП и до рухване на акциите на „Барле“. И най-сетне за самия него това би означавало опозоряване и разорение. Загуба на цялото, толкова трудно и на такава висока цена получено наследство, което той с такова усърдие се бе постарал да умножи. И всичко това заради един аматьорски запис с посредствено качество, сив и неясен, каквито имаше хиляди в хъбовете за порнографски клипове.
– Как мислите, защо ви поканих да изгледате това заедно с мен?
– Хм... – промърмори той. – Смятам, че не сте имали друг избор.
Вярно бе, че нямаше смисъл да крия този запис след онова, което бе видял на мобилния ми телефон.