– Как трябва да постъпим според вас? – поисках аз мнението му на опитен журналист.
– Засега няма да предприемаме нищо. Това е най-доброто скривалище за подобен арсенал.
Кимнах в знак на съгласие и се канех да изключа апаратурата, когато той задържа ръката ми с влажната си, но силна длан.
– Сигурна ли сте, че в тази машинка няма нищо друго, което да заслужава моето внимание?
– Останалото не ви засяга.
– Не смятате ли, че аз сам би трябвало да преценя?
Налагаше се да стигна докрай и затова заявих колкото се може по-авторитетно:
– Другите записи не показват Давид.
– А кого?
– Показват... – измънках аз. – Показват Луи. И някои от неговите любовници.
– Нима?
Донякъде изненадана от неговата настоятелност, подразнена от скептицизма му, отново започнах да търся и избрах един от записите, които вече бях изгледала.
Маршадо го съзерцава без никаква проява на емоция и без коментар. Когато екранът угасна, той ме накара да пусна друг, по време на който все така остана мълчалив и безстрастен. И така до момента, когато протегна ръка към командното табло и натисна бутона за пауза:
– Ето.
На преден план се виждаше основата на пениса в ерекция на оператора, както и долната част на корема му, която бе напълно избръсната.
– Не забелязвате ни нещо? – запита ме той.
– Не. А би ли трябвало?
– Само не ми казвайте, че никога не сте виждали Давид напълно гол.
– Давид ли? – едва не се задавих аз.
Той приближи изображението върху участък от пубиса, където имаше малка луничка, малко по-голяма от бобено зърно, подобна на татуировките, които Стефан бе направила върху мен и Луи в нощта на нашия годеж.
– Този малък ангиом е неговата фабрична марка. Никога ли не ви го е показвал?
– Никога... – прошепнах слисано аз.
Петното изчезваше, когато оставеше космите да пораснат. Въпреки това ми беше чудно, че Давид нито веднъж не бе споменал за него през няколкото месеца интимен живот с мен.
А и откъде Маршадо знаеше за него?
– От двайсет години насам двамата с Давид споделяме една и съща съблекалня, един и същи душ – сякаш прочел мислите ми, побърза да обясни той.
След това се възползва от стъписването ми, за да проучи съдържанието на твърдия диск. Занемяла, следях как сцените минават една след друга пред погледа ми. Като си помислех, че се бях усъмнила в Луи...
Все пак в уравнението оставаше едно неизвестно: как тези заснети от Давид филми за негово лично ползване бяха попаднали в апаратурата на неговия брат? Кой ги бе пренесъл тук и с каква цел?
Маршадо така шумно щракна бутона за пауза, че звукът отекна от тавана и ме откъсна от мислите ми.
– Какво става? Това не е ли Давид?
Той не обърна внимание на въпроса ми, пусна по-нататък записа и пак го спря. Накрая благоволи да се сети за моето присъствие.
– Давид е... – потвърди той със задгробен глас.
Без да снема поглед от черно-белия екран, той остави видеото да продължи нататък. Веднага разпознах червенокосата жена на средна възраст, която също бях заснела с мобилния. Без да се допита до мен, Маршадо върна записа и го пусна отново от начало до край, а аз не посмях да го прекъсна. Поразително бе, че това тяло, създадено за любов, с неговите извивки и закръглености, това лице, което съчетаваше дяволския чар на вещица и изяществото на мадона, му беше познато.
Ала коя бе тази, която пред очите ни изпадаше в оргазъм в резултат от ритмичните движения на своя партньор?
Когато се качихме горе, аз го оставих да се съвземе от изумлението, а през това време нахраних Фелисите и взех от моята стая две рокли, които ми се сториха по-подходящи за задухата, налегнала Париж след отминалата буря.
– Ел? Фред е.
Обаждането му отекна някак неприлично сред тягостната тишина на къщата.
– Какво има?
– Ами... Нали не си забравила, че ме помоли за услуга?
Упрекнах се за студения тон и продължих, вече по-приветливо:
– Да. Прощавай. Какво ново?
– Не е много. Франки твърди, че проникването е направено от служебния лаптоп на Давид.
– Сигурен ли си? Струва ми се нагло да използва за това собствения си комп...
– Не е толкова просто. Ив е използвал няколко IP адреса извън страната, за да прикрие следите на Давид. Франки обаче успя да стигне до него.
– Има ли някакви доказателства?
– Според онова, което ми каза, от разстояние това е невъзможно. Единственият начин е да се направи запис директно от компа, използван за атаките.
С една дума, от лаптопа на Давид.
Втурнах се обратно в контролната зала и без да обръщам внимание на моя съучастник, който объркано гледаше екраните, включих камерата в салона на дома Дюшеноа. За щастие, лаптопът последен модел все още се намираше на същото място, където го бях зърнала предишния път. На него не работеше никой и екранът бе свален.