След като вече бяхме в един лагер и служехме на едни и същи интереси, време бе да споделя с него всичко, което знаех, без да затая нищо... или почти нищо.
По-малко от час, след като излязох от дома Дюшеноа, го открих там, където предишната вечер се бяхме приютили от бурята, сред ламперията и кървавочервените завеси на бирарията „Зимер“ на площад „Шатле“. Отново си бе поръчал чай „Марко Поло“ – отдалече разпознах осмоъгълния черно-жълт етикет – и прелистваше книгата, която Арман му бе върнал.
– Открай време тази нещастна жена за него е като парцалена кукла... – изръмжа той, когато му съобщих, че у Давид няма никакви лични вещи на Алис.
Дали имаше предвид новата годеница на Давид, или Сесил, червенокосата красавица, която неговият стар приятел му бе отнел?
Сетне продължи, потвърждавайки безцеремонно моето предположение:
– Тази сватба, както и назначението на Алис са само прах в очите. Налагаше се да успокои корейците – добави той, като вдигна книгата, сякаш от нея щеше да изскочи цяла тълпа азиатци в традиционни костюми. – Налагаше се да успокои пазарите. А опитът сочи, че неженен генерален директор без помощник, на когото да се опре, винаги предизвиква безпокойство.
– И какво предлагате да направим при това положение за Луи, за Давид?
Той поклати глава, отпи от горещия чай, след което заяви с донякъде поучителен и самоуверен тон:
– Засега нищо.
– Нищо ли?
– Твърде рано е за действие.
– Но ние разполагаме с всичко необходимо, за да съборим Давид? – възмутих се аз.
– Можем само да го разклатим – поправи ме той с вдигнат показалец. – Не и да го съборим. Ако излезем само с това, с което разполагаме в момента, той ще има достатъчно време да подготви защитата си, преди делото „Дьолакроа“ да бъде разгледано пред Апелативния съд.
– И кога ще стане това?
– Датата все още не е определена. Само че е въпрос на седмици и може би на дни.
Опитваше се да ме убеди, че от юридическа гледна точка аферата „Барле-Соваж“ и аферата „Дьолакроа“ вече са свързани. Ако успеехме да отложим достатъчно процеса на Луи, щяхме да успеем да дискредитираме Давид пред Апелативния съд, противопоставяйки го на неговия бивш финансов съветник. По този начин обвинението за сводничество в съучастие с Антоан Гобер щеше да постави Давид на колене и той нямаше да има друг изход, освен да накара последния да оттегли жалбата си във връзка със скандала в галерията. Плодът сам щеше да падне от дървото, без дори да се налага да се вдигаме на пръсти, за да го откъснем.
Намръщих се недоволно, но той ме хвана за ръката приятелски, едва ли не бащински.
– Повярвайте ми. Той разполага с един от най-добрите адвокати. Ако започнем атаката, въоръжени единствено с нашите подозрения и няколко видеозаписа без юридическа стойност, ще си строшим главите.
– И кой е този прословут адвокат?
– Жак Бофор. Трийсет и пет години стаж в колегията. Занимавал се е с най-сериозните криминални и финансови дела през последните десетилетия.
– Смятате ли, че е в състояние да се справи със Зерки, ако той разполага с нашите доказателства?
С други думи, доказателствата за заговора на Давид, предназначен да компрометира брат му. И по-конкретно пиратското проникване в неговите сайтове.
Зерки навремето е стажувал при него. Всичко е научил от него. Хитростта на единия е бледа сянка в сравнение със способностите на другия. Зная това, защото съм ги виждал в действие по време на едно старо дело, свързано с Давид, когато ученикът все още асистираше на своя учител.
– Доколкото разбирам, трябва да изчакаме делото в Апелативния съд и междувременно продължаваме да събираме доказателства?
С недотам приятна гримаса дадох израз на безпомощното състояние, в което щяхме да изпаднем, ако се съобразяхме с тези, общо взето, разумни доводи. Той ме гледа известно време, след което устните му се разтегнаха в приятелска усмивка.
– Не ставайте дете. Наясно сте, че моята стратегия е единствено възможната.
След като голямата офанзива се отлагаше за неопределено време, той предложи да се завърнем към основните насоки на моето разследване: Орор, съперничеството между братята Барле, многобройните лъжи и неясни моменти около тримата.
– Не бих искал да бъда нелюбезен, но като се вземат предвид всички пасиви от юридическа гледна точка, които Луи е натрупал, и някои сделки с истината, които, изглежда, е сключвал през младостта си... Възможно е да стигнем до немалко нови разкрития. Ако не желаем в решителния момент Зерки да бъде неприятно изненадан, ще трябва да му предоставим колкото се може повече доказателства. И колкото се може по-стойностни.