– Само един въпрос – прекъснах го аз, раздразнена от неговите намеци. – Добре ли познавате Луи?
– Не, не особено. Срещали сме се по време на официални вечери и приеми. Нали съм... по-точно бях най-добрият приятел на Давид. А това не ме поставя в благоприятна позиция да се сближавам с брат му. Знаете какво имам предвид.
Макар да споделях съмненията му, не можех да позволя страничен човек да тъпче репутацията на мъжа, когото обичах.
– Тогава на какво основание говорите за него по този начин?
Той отново се наведе към мен и ме хвана за ръцете, като за малко не преобърна чашата пред себе си.
– Нека се разберем: аз съм съпруг-рогоносец, а вие сте влюбена жена.
Значи, червенокосата жена, която двамата бяхме видели в прегръдките на Давид, наистина беше негова съпруга. Това обясняваше неочакваното му преминаване на моя страна.
– С други думи – продължи той, – искам да бъда наясно с всички мръсни тайни на тази фамилия, докато вие се стремите към обратното. Преди всичко не желаете да накърните представата, която сте си изградили за Луи. Разбирам ви, но все пак имаме една и съща цел. И твърде е възможно пътем да се натъкнем на неща, които бихме предпочели да не сме виждали.
Напомнянето за компрометиращите записи бе явно.
– Това е положението, Ел... Трябва да го приемем или още сега да се откажем, да оставим правосъдието да си свърши работата и да се молим. Изборът е ваш.
Изкашля се нервно, все още под впечатлението на сцените, които бяхме изгледали сутринта.
– Само че всичко това вие вече го знаете – продължи той. – Инак нямаше да дойдете при мен за помощ.
Беше напълно прав. По принцип бранех Луи, но бях приела да не затварям очи за истинската му природа.
Маршадо се задоволи със смутената усмивка, която му отправих. Зад донякъде безцеремонното му държание се криеше доста тънък психолог.
Прегледът на всички събрани в Динар и Сен Мало сведения продължи по време на обяда и зае голяма част от следобеда. За мен най-чудно бе до каква степен Давид бе държал Франсоа настрани от миналото си и чрез заобикалки или лъжи бе крил от него всичко онова, което той сега научаваше от мен, повече от двайсет години след като двамата се бяха запознали като студенти.
Както мнозина от нас, Давид имаше няколко живота и до този момент умело бе поставял преграда между тях. При него обаче непроницаемостта на тези прегради се бе превърнала във фикс-идея. Ето защо Франсоа не знаеше почти нищо за детството му, прекарано в сиропиталището. Досега Маршадо си бе обяснявал съперничеството между неговия приятел и Луи с обикновена ревност без особени последици, непряко предизвикана от различния им статут по отношение на родителите. Смятал бе, че Орор е обикновен епизод от историята на това съперничество.
От онова, което му разказах през този ден, включително измамната и странна размяна на ролите между двамата братя по време на драматичните събития през 1989 и 1990 година, той разбра, че всъщност любовният триъгълник Орор-Давид-Луи бе източникът на всички нещастия и че всичко това бе започнало още през детството им. Вероятно още преди осиновяването на Давид от Ортанс и Андре Барле.
– Бяхте ли в „Рош брюн“?
– Искате да кажете, по време на злополуката с Орор?
– Да, или когато Луи и родителите му са катастрофирали с лодката.
– Не, нито в един от тези два случая. Вече ви казах, че Давид по всякакъв начин разчленяваше живота си на отделни сектори. Няколко пъти ме кани в Динар, но нито веднъж не видях там нито родителите му, нито пък брат му.
Ала Франсоа едва сега научаваше много други неща, като например тайната връзка между Орор и Луи, „преди и след“ брака на младата жена с Давид. Поне по думите на Ребека.
– Мога все пак да разбера защо не е споменавал нищо за тази креватна история. Не ми е ясно обаче защо Давид и Орор така старателно са крили годините, прекарани заедно в Сен Броладр.
– И аз така мисля – подкрепи ме той. – Не виждам какво смущаващо или осъдително има в този епизод от живота им, та да го премълчават така усърдно.
– Още повече че той не е бил никаква тайна. Самата аз открих трима души, които са били в течение: Луи, Ортанс Барле и Флоранс Делбар.
Той кимна мълчаливо и замислено приглади с ръка сивеещата си коса.