– Ще ти предложа нещо по-добро от еротично изпитание: премиера.
При тези думи Луи ми посочи същата лимузина, с която бяхме пътували първия път до Малмезон.
– Почакай... Да не искаш да кажеш, че ще зарежеш гостите?
София, Фред, Маршадо... Всички. Изоставени в разгара на празненство, в което ние сме царят и царицата. Нима щяхме да се измъкнем без предупреждение, нима ми е било съдено всеки път да играя ролята на булка-беглец?
– И къде всъщност отиваме?
– Това е част от изненадата... Позволи ми да разполагам с това леко предимство.
Той отвори широко вратата и търпеливо изчака да се реша да вляза в луксозната вътрешност. Вмъкнах се вътре и придърпах след себе си шлейфа на роклята. Миг след това Луи се настани до мен, а Ришар потегли рязко и гумите на мощната кола изсъскаха върху чакъла на алеята. Бяхме се отправили „където и да е“, както би се изразила София, на път към някаква въображаема Китира. Гърдите ми се изпъваха от възторг, а в корема ми се надигаше гореща вълна. Усмихвах се глупаво, без да си давам сметка за това, а от околния пейзаж в съзнанието ми проникваха само откъслечни картини.
Нощта се беше спуснала и движението не бе интензивно, така че не след дълго навлязохме в столицата през поредицата тунели на Дефанс.
– Все още ли не желаеш да ми кажеш къде...
– Шшт – призова ме към мълчание и покорство той, поставяйки длан върху устата ми. – Отпусни се. Ще видиш.
След това използва момента и извади от нишата на вратата бутилка изстудено шампанско и две искрящи чаши. Ловко отпуши бутилката, напълни чашите и ми поднесе едната.
– Госпожо Барле – тържествено започна той, – ако добре си спомням, има нещо, което никога досега не сте правили... Щастлив съм да ви го предложа тази вечер.
При тези думи взе обратно чашата, която току-що ми бе подал, и заедно със своята ги постави на определеното специално за това отверстие. Целуна ме с все още влажни от пенливата течност устни и притисна мускулестото си тяло до трепетната ми гръд.
Беше прав: никога не бях правила любов в кола. Докато завивахме по площад „Етоал“, облени в светлините на Триумфалната арка, разбрах, че бягството ни има една-единствена цел: да свърже нашето удоволствие с най-прекрасните паметници в столицата. Да превърне Париж в наша Градина на насладите. Да слее нашите най-интимни и драгоценни преживявания със звездите на Града-светлина.
На „Шанз-Елизе“ докосването на пръстите му показа, че вече съм се подмокрила. Този булевард бе най-красивият на света, а пътят, който ръката му следваше в мен, бе най-нежният от всички възможни. Безчислените улични фенери пред фасадите на разкошните сгради и луксозните магазини щяха да се съчетаят с предварителните ни ласки.
С увереността на желан той въртеше трите си пръста вътре в мен, разтваряйки податливите лигавици, съобразявайки движението им с амплитудата на моите стенания. Всяка неравност на парижките улици го подтикваше сякаш да проникне още по-дълбоко. Ако продължаваше така, не след дълго щях съвсем да изгубя контрол и да се изпразня върху ръката му. Ето защо на всеки светофар правеше пауза и на зеления сигнал продължаваше още по-настойчиво. Отвъд тонираните стъкла бегло съзирах тълпата минувачи, които на групи минаваха край лимузината. Тяхната близост, само на няколко крачки от нас, правеше любовната ни игра още по-пикантна. Те може би не ни виждаха, но можеха да ни чуят. Затаих дъх, а през това време вагината ми копнееше за Луи, който за момент се бе отдръпнал и бе положил ръка върху устните и набъбналия клитор. Очакването бе толкова болезнено, че ми се щеше да изкрещя на Ришар да мине на червено с риск да сгази някой пешеходец, само и само лудешкото ни желание да продължи своя бяг.
На площад „Конкорд“ измъкнах на свобода вирнатия му вече член, който гордо изскочи измежду гънките на плата. Отвън величественият обелиск, окъпан в сиянието на електрическите прожектори, гордо се издигаше сред венеца на обкръжаващите го фонтани. Погледнах предизвикателно Луи и вкарах пениса му в устата си. Отначало само леко докосвах с език венеца чувствителна кожа около главичката. Всяко мое движение изтръгваше от него покорна въздишка, която ме насърчаваше по-силно от всякакви думи. Минавахме покрай Националното събрание, когато го вкарах дълбоко в гърлото си и завъртях език около пленения му член. Сега вече аз го държах в моя власт: ако стигнех твърде далече, той непременно щеше да впръска в устата ми горещ фонтан от пенеста течност.
След завой наляво, когато пред нас се появи „Нотр Дам“, той се отдръпна от мен тъкмо преди да свърши. Пренебрегвайки собственото си удоволствие, вдигна муселиновите поли на роклята, разголи корема ми и свали мокрите ми слипове. Еластичната материя не оказа никаква съпротива и не след дълго дантелите са озоваха върху пода на колата. Вулвата ми се появи на оранжевата светлина на плафониерата. Установих, че докато съм била упоена, някой внимателно бе избръснал нежното руно, покарало там след нашия годеж. Татуировката Ин отново се бе появила на бял свят като символ на моя пол, ключ към моята женственост. Луи положи нежна целувка върху цветето между бедрата ми. После по-настоятелно долепи устни върху розовата плът, която бавно се разтваряше. Пое избилия по нея сок, наслаждавайки се на гледката и на миризмата.