След като се бе представял под това име на своите партньорки за една вечер, съчетанието ми се стори най-уместно. Гугъл обаче не бе на моето мнение, защото сред лавината резултати, излезли върху екрана, нито един не ми вършеше работа. Първият документ бе свързан с любовта на Ричард Бъртън и Лиз Тейлър. Вторият бе анонимен еротичен роман, озаглавен Интимен дневник на моя секс. Реших да го запомня и евентуално по-късно да го прочета. Третият, Интимен дневник на една компаньонка, привлече вниманието ми. Ала скоро се убедих, че това е мнима изповед, вероятно дело на професионален писател, предназначена да привлече посетители и евентуални купувачи онлайн.
– Идиотка... – упреквах се аз. – Защо е премълчал всичко това пред мен?
Фамилията Барле бе защитена, но какво би го накарало да крие останалата част от своята самоличност? Нещо повече: защо да използва прикритие при срещите си с момичетата от „Нощни красавици“, след като може да се издаде при следващото си завоевание?
Ето защо промених името в съчетанието:
дневник+интимен+секс+Луи
Сега предишните препратки минаха на второ и трето място. Най-отгоре излезе нещо, което веднага привлече вниманието ми... Самото заглавие бе поразително актуално. Цялата се вкамених, дъхът ми секна и дори не можах да издам яростния писък, който напираше в гърлото ми.
ЕЛ & ЛУИ – Дневник на една еротична страст
elle-et-louis.leblog.fr/index.html
10 май 2010 – Ел & Луи е дневник на една страстна еротична връзка, описана с най-големи подробности, а някои интимни моменти са постоянно подложени на вота на читателите...
9.
21 май 2010 година
Първото, което се сетих, бе кафе-ресторант „Марли“. Просто защото именно там се бяхме срещнали първия път. Впрочем Франсоа Маршадо одобри моя избор, без да спори, и двамата се уговорихме да се видим същия следобед. От друга страна, никак не ми бе лесно да го убедя, тъй като журналистът и приятел на Давид хранеше доста резерви по отношение на мен:
– Нека сме наясно: съгласен съм да се срещнем, но имайте предвид, че не съм забравил какво се случи преди една година.
Катастрофата с осуетения брак, тъй като Франсоа бе свидетел от страна на Давид, но също така компрометиращите сведения за неговия стар приятел, които по мое настояване бях получила от него...
Давид, естествено, се бе досетил откъде съм научила всичко това и приятелството им бе подложено на сериозно изпитание. Или по-скоро разиграно на тенискорта, където двамата всяка седмица си разменяха смашове и бекхенди.
– Не ви карам да забравяте.
– Във всеки случай не виждам какво бих могъл да направя за вас...
– Напротив, Давид смята, че можете да ми помогнете – блъфирах аз. – Или по-скоро да помогнете на неговия брат.
– Да не би да сте се срещали с Давид?
– Снощи вечеряхме заедно.
– Наистина ли?
– Наистина... Можете да проверите. Само глупаците не приемат да заровят лулата на мира.
Беше безсмислица, но обичах да смесвам пословици и поговорки. Любимите ми бяха „Не си поплювам на петите“ и „Най-добре се смее този, който плаче последен“. С тези нелепи съчетания оправдавах употребата на подобни банални изрази.
Маршадо бе от хората, които можеха да оценят литературното ми чувство за хумор. Чух го да се смее в слушалката, след което прие да се срещнем.
Пристигнах първа под отворената на юг аркада, обляна от следобедното слънце. Заведението беше пълно и едва успях да открия малка, доста неудобно разположена маса, до самата пътека.
Върху все още изцапаната със захар и кафе повърхност имаше и брой от консервативния вестник Фигаро. Сред статиите, посветени на икономиката и международни новини, вниманието ми бе привлечено от заглавие в долния край на първа страница: Секс и изкуство: всичко ли е позволено? (Вж. стр. 12) Трескаво разгърнах вестника и най-сетне открих върху една четвърт от страницата снимка на Антоан Гобер, грозен колкото на живо. В отреденото за него каре председателят на АРВУОУ бичуваше със силни и доста нелицеприятни изрази онова, което сам определяше като порнографски тумор. Уви, вече си давах сметка за тежките последствия от нашето посещение в неговия кабинет. Този човек очевидно се готвеше да оглави морален кръстоносен поход против порнографските смешници, които се опитват да убедят нашите деца, че сексуалното насилие е невинно забавление. Луи бе споменат по име, а галерия „Соваж“ описана като едно от главните гнезда на това зловредно дело. Подобни атаки се появяваха в най-неподходящия за Луи момент.