Базата данни на Националния институт за индустриална собственост за втори път доказа правотата на Давид: някой си Луи Барле бе регистрирал запазеното наименование „Нощни красавици“ в категория 41: широк спектър услуги, включващ обучение, възпитание, развлечения, а също така спортни и културни дейности. Както Давид бе споменал, това се бе случило една година преди агенцията наистина да започне работа, тоест през април 1991 г.
Вече нямаше никакво съмнение. Макар Давид да бе взел дял от фирмата, именно Луи бе в основата на нейното създаване.
Но защо? Дали сластолюбието бе единствената причина, както ми бе подсказал неговият брат? Беше ли диренето на новата Орор само удобен предлог да намери нов начин за задоволяване на непреодолимата му склонност към разврат?
Скочих от леглото и започнах да се обличам за излизане. Изведнъж целият този идиличен декор, който не бе мой избор, ми се стори някак враждебен. Непоносими ми бяха всички тези фризове, фрески, позлати и бои, сякаш всеки момент на свой ред щяха да разкрият пред мен нова истина за Луи, която не желаех нито да виждам, нито да чувам. Вече на прага на дома си дадох сметка, че сегашният ми годеник, също като предишния, ми бе наложил своята жизнена среда като нещо очевидно. Кой би се отказал от подобен разкош, съчетание от история и красота, след като самият той не притежава нищо? Ала какъв бе моят дял в това място? Ако имах избор, бих ли се спряла на някой от тези домове, от които лъха единствено богатство? Подхождаха ли ми те поне малко? Дали ако подобен въпрос ми бе поставен, нямаше да предпочета бялата страница на нов функционален апартамент, където щяхме да пишем начисто нашата собствена история, далеч от бремето на любовните истории от миналото?
Почувствах непреодолима нужда да се приютя в позната обстановка. Да се сгуша под гостоприемни завивки. Да изплакна очи в приятелски таван. Къщата в Нантер бе продадена. Що се отнася до парижкия ми апартамент, той все още съществуваше само в мечтите ми. Наистина не виждах къде другаде бих могла да се почувствам у дома си, освен в хотел „Шарм“, в стая номер едно. „Жозефина“.
10.
25 май 2010 година
Пръстите му бавно и внимателно разкопчаха сутиена ми. Никаква припряност в движенията. Никакво нетърпение. Вероятно се наслаждаваше на гледката: знаех, че обича да ме наблюдава така, тайнствена и крехка. Като смъкна двете презрамки от раменете ми и парчето бисернорозова дантела безшумно падна на килима, той притисна гърди към гърба ми, пъхна нос в тила ми и като пърхаща пеперуда топлият му дъх заигра в непокорните къдрици, а дланите му обхванаха гърдите ми, сякаш за да претеглят тежестта им.
– Иска ми се завинаги да остана така – прошепна той в ухото ми.
– Зная... На мен също.
В разрез с думите си, той веднага пусна бюста ми и ме обхвана за бедрата, чиято заобленост изпълваше с наслада дланите му. Трябва да знаете, че всеки мъж е скулптор. Струва ми се, че ние, жените, недостатъчно често им напомняме това. Не ценим достатъчно способността на прегръдките им да извайват телата ни, да заглаждат дребните ни недостатъци и да ги превръщат в източници на сладострастие. Не би могло да се каже, че през последната година съм отслабнала. Причина за това бе застоялият ни живот и рум сървиза на услужливия Изиам. Ала натискът, докосването и пламенната любов на Луи сякаш правеха формите ми по-изящни отпреди. Те вече не бяха причина за неудобство или за комплекси. Неговите ласки им придаваха смисъла, който по-рано им лисваше. Цъфтежът им вече не беше безплоден. Те съществуваха заради него, а в замяна той ми даряваше неизказано удоволствие. Отначало презирах формите на тялото си, по-късно просто ги понасях, а ето че сега започвах да ги харесвам. В тях пускаха котва желанията на Луи. Те бяха голямото платно, издуто от напора на фантазмите му. Вълнорезът на моите наслади.
Дясната му ръка се спусна по задника ми, пъхна се между бедрата и разтвори вече влажните устни. Средният му пръст проникна в мен и с любопитство започна да изследва вътрешността на вагината ми. Дали бе напълно готова? Дали е достатъчно влажна? Дали плътта охотно отстъпва пред натиска на пръста му, готова ли е да приеме и друг посетител? Той разшири пространството между лигавиците, на места гладки, а другаде грапави, но все по-чувствителни.
Неусетно, без дори да си дам сметка за това, бях извила тяло и протегнала задника си към него. Вече знаехме от опит, че позите прави ни подхождаха. Ръстът и устройството на телата ни предразполагаха към подобни изпълнения. За много двойки те си остават табу, дори за онези, които са готови на всякакви експерименти: просто телата им не съвпадат, не са предназначени едно за друго.