Не се нанизва веднага. Нарочно изчаква. Докато ръцете на мъжа търсят набъбналите й гърди, тя леко отърква влажната си вулва в твърдия му пенис, който е достигнал такава ерекция, че се намира в хоризонтално положение над окосмената част. Тя дълго дръзни върха му с влажните устни, които като четка размазват циприна по неговия скротум, синкавите вени и нежната кожа около виолетовата главичка.
Тя поставя ръка върху устата на партньора си, без съмнение за да възпре молбите му най-сетне да минат към съществената част. Продължава изтезанието до момента, когато сама не издържа и всяко докосване на набъбналия й клитор до най-интимната част на мъжа разтърсва тялото й. Толкова е умела, до такава степен владее вълнообразните движения на ханша си, че няма нужда да прибягва до ръцете, за да вкара пениса в себе си. Изгладнялата й вагина й го поглъща отведнъж. Първоначално остава неподвижна. Изчаква сливането да стане пълно. При всеки натиск мъжът притваря очи и въздиша. Едва тогава тя започва танц с величествения си задник, люлее го небрежно и чевръсто, а партньорът постепенно изпада в опиянение. „Спри... Спри, повече не издържам“, изохква сподавено той.
Мобилният ми телефон започна да вибрира и прекъсна видението, в резултат на което в долната част на корема ми бе започнала да се оформя обичайната топка на възбудата.
Ребека продължаваше настоятелно да изпраща съобщения, докато най-сетне реших да й отговоря:
Да се видим. Къде и кога?
В крайна сметка кой друг, ако не неговата приятелка от младежките години можеше да повдигне отчасти завесата над Луи и тайнствените дебри на неговата личност? И най-малката частица истина, и най-незначителната случка би ми помогнала в безизходицата, която ме бе обзела.
Вече бях обърнала внимание на склонността на Ребека да урежда срещите си около туристическите забележителности на столицата. Ето защо мястото, което сега бе избрала, ни най-малко не ме учуди. От детските години не бях посещавала забележителния свод на магазина „Прентан“. Веднъж заедно с мама взехме метрото, за да направим обиколка из големите магазини по булевард „Осман“. Шедьовърът на майстора стъклар Бриер не бе изгубил нищо от своя блясък и внушителност. Докато чаках Ребека, кацнала на високата табуретка до кръглия бар, дълго съзерцавах с вирната глава безбройните остъклени пана.
– Красиво е, нали?
Пред мен стоеше Ребека, стегната в черно костюмче с кремави биета, все така елегантна дори след затварянето на „Нощни красавици“.
– Прекрасно е – потвърдих аз.
– Знаеш ли, че по време на войната витражите са били свалени един по един, за да бъдат запазени от бомбардировките? Едва през 1973 година се сещат къде са били оставени на съхранение и ги поставят обратно.
– Не знаех това.
– Хм... – промърмори тя, докато се покатерваше на съседната табуретка. – Все пак не сме се събрали, за да ти разказвам за чудесата на ар деко в Париж.
Варно беше. Веднага след като ни сервираха чашите капучино с прекалено много пяна, аз й разказах всичко, което бях научила от Давид за основаването на агенцията. Добавих освен това, че впоследствие съм проверила истинността на думите му.
Тя сви тънките си устни. Нямаше къде да отстъпва и дори не се опита да отрича фактите.
– Давид ти е представил създаването на „Нощни красавици“ като основна причина за всички проблеми на брат си... Ясно ми е защо. Само че става въпрос по-скоро за следствие.
– Следствие от какво?
– От излъганите му чувства.
– Към Орор ли?
– Разбира се. В продължение на двайсет години между тях ставаше въпрос само и единствено за нея.
Никога досега нито Луи, нито Давид или самата тя не бяха давали толкова прост и ясен израз на това любовно съперничество.
– За мъжа има само един начин да удави мъката си и да преодолее разочарованието.
– Сексът? – предположих аз.
– Не просто сексът – натърти тя върху последната дума. – А сексът, превърнал се в разврат, в оргия! Жена, която не е получила взаимност от желания мъж, най-много да похапне шоколад и да изгледа някой тъп филм с приятелки. Мъжът обаче се стреми да изчука всички жени, които биха му помогнали да забрави онази, която му се е изплъзнала.
– Количество, което да компенсира качеството.
– Нещо такова... – тихо се изкиска тя.
Това ни най-малко не променяше мотивите на Луи, но сега те ми се явяваха в нова светлина. Той бе не толкова болен, колкото отчаян. Това донякъде ме успокои и облекчи вътрешното напрежение, което ме обземаше всеки път, когато станеше въпрос за скритите страни от личността на Луи.