– Не мога да разбера защо ще се саморазрушава заради една жена, която дори не е била негова. Не е възможно толкова дълго да копнее по някакъв мираж – повиших глас аз.
– Лъжеш се. За него тя бе нещо повече от обикновена фантазия.
Останах безмълвна и за момент се отдадох на очарованието от цветове, които се спускаха над нас от висините на купола.
Това противоречеше на всичко, което бях чула от Давид. Орор бе избрала Давид, големия печеливш в състезанието, наложено от баща им, и двамата се бяха оженили. Според него това бе краят на историята.
– Преди или след брака на Орор с Давид? – запитах накрая аз.
– Преди и след.
Припомних си една фраза на Луи, парченце истина сред тъмната и плътна маса на неговите лъжи: „Дори му изневеряваше най-безсрамно“. Беше пропуснал да каже, че Орор го е правила със самия него.
Ребека отпи няколко глътки от капучиното и върху горната й устна остана ивичка сметана.
След като Давид с такова старание се опитваше да представи пред мен своя брат като човек с девиантно поведение, значи самият той бе станал негова жертва.
Навремето с Орор, а сега и с мен.
– Предполагам, че искаше да се видим, за да ми зададеш и други въпроси?
Беше отгатнала намерението ми. Внимателно, като подбирах думите си, аз й съобщих за съществуването на онзи проклет блог и за видеозаписите на него.
Чутото я накара да свие красивото си лице, върху което се очертаха прикритите до този момент от грима бръчки. Изглеждаше искрено изненадана.
– Цялата тази показност... Това никак не му е присъщо – отвърна колебливо тя.
– Зная. И въпреки това не може да има никакво съмнение. Особено текстовете очевидно са взети от нашия бележник.
– Тъй да бъде... – съгласи се с половин уста тя. – Признай обаче колко странно е Луи да ти изневерява...
Подчерта думата, сякаш я смяташе като твърде неподходяща, за да окачестви постъпките на Луи. Спомних си последния проект за татуировка, която ми показа Стефан вечерта преди неговото арестуване: Semper Fidelis. Винаги верен. Подобно обещание сега звучеше като ирония, но не можех да схвана каква бе целта на подобна провокация. Напълно нелепо.
– ...при това с жена на име Саломе – добави тя.
– Че какво чудно има?
– Първо, защото тя никога не му е била любимка...
Само че аз го бях срещнала за пръв път тъкмо в обятията на красивата метиска в деня, когато, колкото и да отричах тогава това, безвъзвратно се бях влюбила в него. Може би я смяташе преди всичко за компаньонка в буквалния смисъл на думата, за жена с впечатляваща външност, чието присъствие редом с него по време на появите му в обществото допринася за репутацията му. Защото в сравнение с нея аз далеч не бях онази тигрица с безупречни форми. Подобно на мнозина мъже, Луи правеше ясно разграничение между жените, с които да се перчи, и онези, които предпочита за леглото.
– Така ли?
– Саломе е конфликтна личност. А освен това никога не е крила увлечението си по Луи.
– Това означава, че ако му се прище лека забежка без последици, никога няма да се захване с момиче като нея.
Именно това ме тревожеше. Защо се бе спрял тъкмо на нея, ако това не беше просто една извратена игра между нас? Нима не би могъл да вземе някоя друга от богатия избор, който предлагаше Ребека?
Доста трябваше да настоявам, преди тя да се съгласи да ми даде адреса на Саломе.
– Саломе е псевдоним – поправи ме тя. – Истинското й име всъщност е Вероник Дюкло.
Далеч не толкова екзотично наистина.
– Ако те попита откъде си научила името и адреса, аз нямам нищо общо, нали?
Дали гневните изблици на Саломе наистина бяха толкова опасни? След като се разделих с угрижената Ребека, взех метрото до Халите, а оттам се прехвърлих на линия В по посока на Сен Реми ле Шеврьоз. Тъкмо тази линия бе нагледен пример за хроничните проблеми на транспорта към предградията и бе причина за постоянни оплаквания от страна на пътниците. За щастие, този път стигнах без непредвидени спирания до Бур ла Рен.
Домът на Саломе се намираше само на пет минути пеша от гарата и не след дълго натиснах звънеца с нейното име.
– Добър ден... Аз съм Анабел Лоран. Ел, ако предпочиташ – съобщих аз по домофона.
Последва мълчание, последвано от изщракване на входната врата. Застанах пред вратата на апартамента й, разположен на първия етаж на разкошната сграда.