След богатата жътва на този ден това последно сведение внесе доста мрачна нотка.
В блога Ел & Луи, който можах да отворя за пръв път, откакто се бях нанесла в новото си жилище, бе пълно с нови текстове. Не чак толкова нови от моя гледна точка, тъй като почти буквално съответстваха на написаното от нас в „Десет-пъти-дневно“. Публикуването им не следваше хронологичния ред на нашите еротични авантюри в „Шарм“, а бе подчинено по-скоро на тематична логика, при която в отделни групи бяха подредени звуците и думите по време на любовната игра, също както и няколко раздела, посветени на миризмите.
Картината на долепените ни тела в първа стая би могла да пробуди у мен вълнение. Ако затворех за момент очи, почти можех да усетя необикновените тръпки, които предизвикваше Луи само като докоснеше с ръка кожата ми, онази изменчива вълна, която всеки път стигаше далеч от мястото на допира. Дланта, поставена върху корема ми, бе способна да накара да изтръпнат тилът и раменете ми; или пък върху гърдите, когато внимателното притискаше зърната и караше моето цвете мигом да се разтвори и да се покрие с роса.
Ала мисълта, че всичко онова, което би трябвало да остане между четирите стени на стаята и върху страниците на бележника, е предоставено без каквито и да било задръжки на жадните за уебсекс хищници, ме отвращаваше. Отначало се чувствах като изнасилена, ала като виждах обогатяването на блога и неговата популярност, постепенно си дадох сметка, че съм по-скоро ограбена. Отнет ми бе моят живот, насладите, оргазмите ми, „нежни като самата любов“, както ги определяше един певец, когото Луи много харесваше. Бях станала жертва на неприятните последици от известността: когато принадлежиш на всички, преставаш да принадлежиш на себе си. Ала макар да не можех да се сравнявам с филмовите звезди с техния блясък, все пак моята сексуалност предизвикваше гнусна възбуда и непознати ръце постепенно изместваха ръцете на Луи, започваха да ме опипват, да проникват в мен, подобно на напористи клиенти, които трескаво ровят в кошовете с обезценени стоки. Обезценена стока, ето в това се бях превърнала по негова вина.
Най-накрая се обадих на София. Дори когато ме дразнеше, дори когато вършеше глупости, дори когато проявяваше нахалството да бъде щастлива, докато аз съм нещастна, тя си оставаше моята най-здрава опора. Само тя знаеше как да ме приземи, да насочи мислите ми съм реалността, да се пребори с ирационалността на моите мечти и страхове. След като ми описа накратко началото на своята връзка с Фред, тя най-сетне обърна внимание и на мен.
– Ако наистина го обичаш, а аз знам, че е така, трябва да му помогнеш да се избави от тези пристъпи на безумие – заключи тя, след като изслуша дългата ми тирада.
– Лесно е да се каже... – оплаках се аз. – Но как да го направя?
– Ако продължаваш да се ровиш из всичките му еротични лудории, накрая сама ще си изпатиш и по никакъв начин няма да промениш начина, по който се отнася към теб.
– Но аз и не искам да го променям! – възкликнах с негодувание.
Исках той да бъде все така бляскав, горещ, свободно да дава израз на желанията си, каквито и да са те. Исках съвършените му ръце да галят до безкрай несъвършеното ми тяло. Нуждаех се от това повече от всякога, защото неговият допир разсейваше всички мои съмнения.
Не, не бях напуснала лишения от чувственост Давид, изцяло в плен на своите задължения и своя имидж, само за да попадна на същата скука. Сексуалността на Луи бе като буйна река, която от време на време излизаше от своето русло, но чиято мощ ми предлагаше далечно пътешествие сред непрекъснато променящи се пейзажи.
От друга страна, моята приятелка бе напълно права: достатъчно бе да предложа на Луи да се ожени за мен, вземайки по този начин надмощие в нашата връзка, и неговото поведение веднага ще се промени, приемайки крайни форми. Може би се заблуждавах, може би бях несправедлива в присъдата си. Ала именно такова бе моето впечатление.
– Все пак ти се ще донякъде да го промениш... Нямаш намерение чак до пенсия да го гледаш в Интернет как чука разни мадами с тела на манекенки.
– Хм... И какво предлагаш?
– Каквато и да е причината за това негово поведение, непременно има връзка с детството или младостта.