Усещането на нейните стари дрехи върху кожата ми толкова ме смути, че забравих да си сложа бельо.
– Къде отиваме? – запита ме шофьорът на таксито с дяволит тон, очевидно доволен, че ме вижда отново, особено облечена по този начин. – Пак ли в магазин за железария?
– Отиваме...
Внезапно ме досрамя да съобщя направо адреса на гей сауната, убедена, че пикантната й слава му е добре известна. Ето нещо, което възпитанието, на което ме бе подложил Луи, все още не бе успяло да преодолее: губех самообладание всеки път, когато трябваше да дам публичен израз на моята сексуалност.
– Отиваме в промишлената зона.
– В Декуверт? В търговската зона до пристанищните складове? – зачуди се той. – Че по това време всичко е затворено!
– Имам среща там. Ще минат да ме вземат и веднага заминаваме.
– Окей, няма проблеми – съгласи се той с неприкрит скептицизъм.
Що за човек би ми уговорил среща привечер на подобно място?
Без спиране колата стигна до Сен Мало. На третото кръгово движение, което смътно разпознах, накарах шофьора да ме остави.
– Сигурна ли сте, че всичко ще бъде наред? Не искате ли да изчакам, докато пристигнат вашите приятели?
– Благодаря... Няма нужда.
– Добре тогава... Приятна вечер.
В този момент нямах никаква представа до каква степен вечерта, организирана в „Бригантен“ за хетеросексуалните клиенти, ще съвпадне с обяснението, което бях дала на шофьора.
Тръгнах по безлюдната и зле осветена улица със складове и хангари от двете страни и едва ли не с облекчение зърнах малка група хора край ламаринената постройка, точно до будката пред входа на сауната. Бяха оскъдно облечени, силно гримирани и похотливите прегръдки на някои двойки не оставяха никакво съмнение относно начина, по който имат намерение да прекарат нощта.
Тъкмо стихнах до тях, когато недалеч спря микробус и шофьорът даде кратък сигнал с клаксона, за да привлече вниманието ни. Той слезе от колата и разпознах културиста с бръснат череп, който пропускаше клиентите при първото ми посещение.
– Готови ли сте за живот в замъка? – провикна се весело той.
– Няма ли да изчакаме още малко? – запита рижа красавица със закръглени форми, стегнати в рокля от бял латекс. – Люси и Марк казаха, че също ще дойдат, но още не ги виждам.
– Не се притеснявайте, тръгваме след десет минути. През това време можете да се качвате и не забравяйте да си сложите превръзките върху очите. Има по една на всяка седалка.
Очевидно повечето се познаваха и бяха свикнали с подобни изпълнения. Както установих по-късно, общността на развратниците представлява тесен кръг, съставен от различни кланове, като всеки член поне веднъж се е включвал в някой от другите, особено в малък град като този. Ето защо вероятно за тях аз бях едва ли не извънземно. По погледите, които ми хвърляха обаче, разбрах, че присъствието на нов участник им се нрави, особено когато това бе жена с моята физика.
Отчаяно дирех сред тях силуета на Луи, жадувайки срещата с него, тялото му, долепено до моето, но купето се напълни и аз реших, че може би ме очаква на мястото, където отивахме.
След като огледа своето паство, мъжът с бръснатия череп даде сигнал за тръгване. Нощното пътуване с превързани очи и ритмичното поклащане на микробуса за мен не бе лишено от определено очарование. Чувството, че следвам чужда воля, сякаш бе прелюдия към момента, когато щях да отдам и тялото си.
Носихме се така поне половин час, който прекарах в напразни опити да отгатна към кой замък, близо до Сен Мало, сме се отправили. Край мен от всички страни валяха предположения:
– Сигурен съм, че това е замъкът на руснака... От месеци е обявен за продажба.
– Дворецът на Акунин? Никак не ми се вярва... Той се намира в Сен Серван, по посока на Во Гарни. Ако бяхме потеглили на запад, щяхме да чуем шума на пристанището.
– Да не би да отиваме в Комбур? Ще се чукаме в дома на Шатобриан!
Аз самата се питах кой момент ще избере Луи, за да се появи, и дори започвах да се съмнявам в неговото присъствие. Дали щеше да ме изостави на тази зажадняла за секс безчувствена и безлика орда?
Пристигането ми поднесе първото разочарование, споделено от моите спътници. Когато свалихме превръзките, установихме, че няма никакъв замък. Пред нас се издигаше голяма сграда, подобна на манастир, оградена от висока порутена стена, обрасла с плевели.