Изневиделица се появи Фелисите и така ненадейно се омота в краката ми, че едва не я настъпих.
– Оставихме те сама тук, миличка...
Последвах я, докато тя с мяукане ме водеше към кухнята, където напълних догоре купичката й, и бях възнаградена с мъркане, което следваше ритъма на моите ласки.
– Не знаеш ли къде е отишъл?
Щеше ми се да вярвам, че знае отговора и че беснее вътрешно, защото не може да ми отговори. Ала тя хрускаше крокетите и изобщо не ми обръщаше внимание. След като си напълни корема, се отправи в дирене на някое огряно от слънцето място, за да поспи.
Бях обиколила два пъти сградата, без да намеря спокойствието, обзело котката, когато подрънкването на връзката ключове ми напомни за съществуването на сутерена.
Слязох доста предпазливо и от пръв поглед разбрах, че уредбата е изключена. Нищо не показваше, че напоследък е била използвана, но въпреки това любопитството ме накара да включа една по една десетте камери. Изобщо не се изненадах, когато установих, че всички стаи в дома на госпожица Марс са отчайващо пусти.
Ала върху двата екрана, включени към камерите в съседния дом, от пръв поглед се виждаше, че там цари оживление. В спалнята без колебание разпознах Давид. Много по-изненадваща бе компанията му. Състоеше се от две дългокоси блондинки, едната от които се бе настанила върху слабините му, докато другата й бе подложила задника си. Двете действаха усърдно, като придружаваха всяко свое движение със съответното пъшкане.
– Иессс! – стенеше с нарастваща сила жената, яхнала Давид.
Другата без всякаква ревност се радваше на впитите във вулвата й устни.
Славянският акцент, вероятно руски, не оставяше никаква сянка на съмнение: бяха професионалистки в областта на секса. Съмнявах се обаче да са от състава на „Нощни красавици“. Очевидно бяха обикновени момичета на повикване, тръгнали на една от онези секс обиколки из Европа, по време на които руски, украински или полски проститутки правят престой в поредния град, а диспечерката им урежда срещите по Интернет.
Докато наблюдавах заниманията на Давид, се сетих за аферата „Дьолакроа“, която отново излизаше на дневен ред, и то в най-критичния момент от неговата кариера. Дали тези две хлапачки не бяха дошли по прословутите канали от Източна Европа? Как се наричаше продуцентската къща, чрез която групата Барле се бе компрометирала?
Бях чула названието, но в момента ми убягваше. Почти по инерция натиснах червеното копче за запис. Които и да бяха те, откъдето и да идваха, щяха да останат в паметта на уредбата. Щяха да се запечатат завинаги там, докато стенат от удоволствие, вкопчени една в друга.
Макар да не бяха толкова скъпи, колкото компаньонките made in France, вероятно тези създания струваха немалко пари на Давид, защото изборът му бе паднал върху първокачествени екземпляри: възраст около пълнолетието, прозрачна кожа, съвършено тяло, дълги коси и сладки муцунки: все качества, с които биха спечелили точки на конкурс за манекени.
Ала, като изключим екзотиката, трудно можех да проумея мотивите за подобен избор. Самата аз, а преди мен Орор бяхме доказателство, че негов тип са пълничките, пищни брюнетки, а не тези крехки, безвкусни същества.
Сякаш за да ме опровергае, правата жена прояви неочаквана дързост, като се наведе към допирната точка между другите двама участници. Тя пъхна глава между коремите им, протегна острия си розов език и започна да гали с него последователно основата на члена на мъжа и клитора на другата жена. Правеше го с такова старание, че приятелката й скоро получи оргазъм. Давид бе доволен от това разнообразяване и на свой ред се изпразни върху алабастровия корем на едната и върху алените устни на другата.
Трябваше да заснема този епизод. Все пак, преди тримата да изчезнат от екрана, по рефлекс извадих смартфона, включих го на запис и успях да съхраня сцената с все още вирнатия му пенис, който изстрелва съдържанието си срещу целомъдрените им на вид лица.
Тъй като тук действието бе към края си, реших да хвърля един поглед към салона. На пръв поглед там нямаше жива душа, но при по-внимателно вглеждане долових известно движение. До масата зърнах приведена фигура. Лицето на мъжа беше осветено от сребристия екран на лаптопа. Беше се разположил в дъното на салона, на най-отдалеченото от камерата място, при това в профил. При това положение ми бе трудно да позная кой е.
Огледах командното табло и не след дълго открих знак във формата на лупа, редом с ротативен бутон. Завъртях го в едната посока, след това в другата и успях да приближа образа, за да мога да различа лицето на човека, който енергично чукаше по клавиатурата. Това бе Ив, главният програмист на БТВ.