Бях го срещала един-два пъти по коридорите на телевизията, но помнех ролята, която бе изиграл миналата година в уволнението на Алис Симонсини. Именно той бе заловил сегашната годеница на Давид в неприлично положение с художествения директор Кристофър Хиймс, който също бе изгонен след този инцидент.
Отново извадих мобилния и като го насочих към чернобелия екран, направих няколко снимки, които при първа възможност щях да покажа на Фред. Той със сигурност щеше да потвърди самоличността на този човек. Що се отнася до причините за неговото присъствие в салона на генералния директор, признавам, че не намирах нито едно логично обяснение. Ала и в това отношение отново разчитах на сведения от първа ръка, които можеше да ми даде моят бивш.
Преди да се кача горе, отстъпих пред изкушението да огледам още веднъж записите. Подбрах онези, до които още не бях стигнала при предишното си посещение. Освен смътното вълнение, на което бях в плен, все още се надявах да открия мъжко лице, различно от това на Луи: дори най-незначителна физическа подробност, която ще го оневини.
Уви, за пореден път върху монитора се появи анонимното тяло, суховато и без отличителни белези, което би могло да принадлежи на когото и да било.
Този път партньорката му бе доста различна от жената на предишните записи. По масивната й задница и гънките, които тук-там се открояваха по кожата й, разбрах, че е на средна възраст, много по-зряла от останалите създания, но надарена с вулгарен чар, разкошни гърди и удивителни трапчинки до всяка от тях. Предположих, че това е нейна запазена марка.
Легнала по корем, тя бе подложила задник и бедра на партньора си, който се бе настанил между тях и усилено блъскаше. Камерата показваше ту половите им органи, от които се отделяше белезникава пяна, знак, че отдавна са започнали, ту лицето на жената в профил, усмихната и с блажено изражение. Изглежда, изпитваше необикновено удоволствие от действията на Луи и приемаше всеки негов тласък с продължително стенание.
За момент кадърът спря върху две гънки в долната част на гърба, две вдлъбнатинки с формата на f, което ми напомни прословутата фотография на Ман Рей Цигулката на Енгр.
Отново запечатах кадъра в паметта на мобилния телефон.
Качих се в хола с намерение веднага да си тръгна, но преди това трябваше да запася с храна Фелисите. Щеше ми се да се обадя на Арман, за да поверя на грижите му моята мустаката щерка, но ми се стори, че би било неуместно тъкмо в този момент да звъня на съседната врата.
– Всички те изоставят, красавице... – въздъхнах аз, докато галех копринената козина на котката.
Към нея ли бяха отправени тези думи, или към самата мене?
Телефонът ми започна да вибрира и това разсея обзелата ме печал. В гласовата поща имаше съобщение от скрит номер. Беше пристигнало, докато съм се намирала в сутерена, където нямаше обхват. Гъгнив мъжки глас с припрян и суховат тон избълва онова, което имаше да ми каже:
„Здравейте, Анабел, на телефона е Жан-Марк Зерки. Както ви е известно, аз съм адвокат на Луи Барле. Ще бъда кратък. Откакто бе освободен, моят клиент е подложен на преследване от страна на медиите и папараците. По мое настояване за известно време се оттегли от публичния живот. Той ми възложи да ви съобщя, че не ви отбягва, но би желал настоящото му местонахождение да остане в тайна. Ето защо в близко време няма да можете нито да разговаряте, нито да се срещате с него. Зная, че за вас е трудно да приемете подобно положение, но става въпрос за неговата защита и сигурност... Надявам се да проявите разбиране. Вече бе заплашен от някои крайно десни групировки. Засега няма място за тревога, но предпазливостта е наложителна. А, да, и още една подробност: той няма нищо общо с блога, за който бе съобщено по телевизията. Засега не ни е известно кой стои зад тази манипулация, но ви приканвам да не обръщате внимание на публикациите в този сайт, нито пък на имейлите, които бихте получили от него. Имаме сериозно основание да смятаме, че е налице пиратско проникване в неговия компютър и поща. Не отговаряйте на писмата, пристигнали от неговия адрес. Смятам, че засега това е всичко. Скоро отново ще се свържа с вас. Приятна вечер“.
20.
4 юни 2010 година
Този път Франсоа Маршадо беше без панамена шапка и в тъмен костюм, а освен това не се държеше така непринудено и едва ли не самодоволно, както по време на предишната ни среща. Истината бе, че оттогава насам положението на неговия другар Давид Барле се бе доста усложнило. Този път бе избрал не повърхностния декор на кафенето „Марли“ с откритата тераса, а уютната и дори натруфена обстановка на бирария от началото на миналия век на площад „Шатле“.