Братя Грим
Храбрият млад шивач
Една лятна утрин един млад шивач седял на работната си маса до прозореца, бил в хубаво настроение и шиел, колкото му държали силите. По някое време по улицата минала една селянка и викнала:
— Хубав мармалад продавам! Хубав мармалад продавам!
Тези думи сякаш погалили ушите на младия шивач, подал той глава през прозореца и викнал:
— Качи се тука, драга жено, тука ще продадеш стоката си!
Изкачила се жената с тежкия си кош до третия кат, влязла при шивача и му отворила всички гърнета. Почнал той да ги оглежда, дигал ги високо, допирал си носа до тях и накрая рекъл:
— Мармаладът ти изглежда добър. Я ми претегли стотина грама, драга жено! Пък нищо, ако излезе и осминка от килото.
Селянката, която се надявала да продаде много повече, му дала, колкото искал, но си отишла твърде сърдита, мърморейки под нос.
— Добре ще ми дойде този мармалад — рекъл си шивачът, — от него ще стана як и силен.
Извадил хляба от долапа, отрязал си голяма порязаница и я намазал с мармалада.
— Ще ми се услади — рекъл си той, — но най-напред ще изкарам елека, па тогава ще ям.
Оставил хляба с мармалада до себе си, продължил да шие и от радост правел все по-широки бодове. През това време миризмата на сладкия мармалад стигнала до горната половина на стената, дето били накацали много мухи, примамила ги и те се нахвърлили на рояци върху хляба.
— Я, кой ви е поканил? — викнал шивачът и прогонил неканените гости.
Ала мухите, които не разбирали човешкия език, не се изплашили, а налетели още по-многобройни. Накрая шивача, дето има една дума, го прихванали дяволите, грабнал един къс сукно и им нанесъл безжалостен удар, като викнал:
— Чакайте, ще ви дам да разберете!
После се отдръпнал малко назад и почнал да брои — пред него лежали с изпружени крака труповете точно на седем мухи.
Голям юнак съм! рекъл той и се възхитил от храбростта си. — Целият град трябва да узнае това.
Младият шивач си скроил набързо един пояс, ушил го и извезал с големи букви на него: „Седем с един удар“.
— Само градът ли? — рекъл той пак. — Не, целият свят трябва да узнае това!
И от радост сърцето му почнало да се люлее в гърдите му като агнешка опашка.
Шивачът препасал пояса, рекъл си, че работилницата е много тясна за неговата храброст, и решил да тръгне по широкия свят. Преди да напусне къщата, поогледал се да види дали има нещо, което би могъл да вземе със себе си. Но не намерил нищо освен буца старо сирене, която пъхнал в джоба си. Пред портата пък зърнал едно птиче, което било се заплело в храста, та мушнал и него в джоба при сиренето.
После закрачил храбро по пътя и понеже бил лек и пъргав, не чувствувал никаква умора. Пътят го отвел в една планина и като стигнал до най-високия връх, видял един огромен великан, който бил седнал там и гледал спокойно наоколо си. Шивачът се запътил сърцато към него и го заговорил:
— Добър ден, друже. Седиш си тука и се любуваш на широкия свят, а? Аз пък тръгнах да си опитам щастието. Искаш ли да дойдеш с мене?
Великанът погледнал презрително младия шивач и рекъл:
— Дрипльо! Голтак!
— Така ли? — отвърнал шивачът, разкопчал дрехата си и показал на великана пояса. — Я прочети тука що за човек съм аз!
Прочел великанът „Седем с един удар“, помислил, че се отнасяло до човеци, които шивачът е убил, и това му вдъхнало малко уважение към дребосъка. Но решил първом да го изпита, взел един камък в ръка, стиснал го и от него покапала вода.
— Ако си силен, направи същото — рекъл великанът.
— Само това ли? — викнал шивачът. — Това за нашего брата е играчка.
Бръкнал в джоба си, извадил мекото сирене и го стиснал, та потекла саламура.
— Как мислиш, това вече е друго нещо, нали?
Великанът не знаел какво да каже, защото не можел да повярва, че има такава сила у това човече. Ето защо дигнал друг камък и го хвърлил толкова високо, че той едва можел да се проследи с очи.
— Хайде, патарок, направи същото!
— Добре го хвърли — рекъл шивачът, — но той накрая пак падна на земята. Аз пък ще хвърля камък, който няма да се върне.
Бръкнал в джоба си, извадил птичето и го запратил във въздуха. Птичето много се зарадвало, че отново е на свобода, отлетяло и не се върнало.
— Какво ще кажеш за тая работа, друже? — попитал шивачът.
— Умееш да хвърляш — рекъл великанът, — но сега ще видим дали те бива да носиш нещо по-тежко.
Завел младия шивач до един грамаден дъб, който бил повален на земята. После великанът рекъл:
— Ако си наистина силен, помогни ми да изнесем това дърво от гората.
— На драго сърце — отвърнал малчуганът. — Ти нарами само дънерът, а пък аз ще дигна и ще нося клоните и шумата, те са по-тежки.