Делвичката беше хубава, от гледжосана керамика, с изображения на гъски, щъркели и ибиси. Беше запечатана с папирусова тапа, вързана с връв. Сато си взе чаша. Без съмнение беше подарък от щедрия Амеротке. Развърза връвта, наля си вино и пресуши чашата на един дъх. Вече пиеше от втората, когато болката го прониза като нож в стомаха. Изправи се неуверено. Това не беше подарък. Опита се да повърне, но не успя. Задави се, залитна и събори виното. То се изля от делвичката като кръв. Сато си спомни какво беше видял, потопи ръце във виното и се завлачи към бялата стена. Няколко пъти долепи дланите си, оставяйки ясни отпечатъци, после болката стана твърде силна и той се строполи в безсъзнание на пода.
Амеротке, Шуфой и Асурал седяха под сянката на една палма край пристана на Некропола. Върховният съдия ги гощаваше с печено на дървени въглища месо от газела, топъл хляб и голяма кана светло пиво. В началото ядяха мълчаливо. От време на време Асурал ставаше и нервно се разхождаше. В един миг Шуфой скочи и започна бясно да ругае, че заради инцидента е изгубил чантата си с безценните лекарства, за които всеки жрец би дал и кучешкия си зъб.
— Нали си жив — прекъсна тирадата му Асурал.
Дребосъкът удари с юмрук по масата, жълтеникавото му лице беше набръчкано от гняв:
— Когато ги хванем, господарю, когато ги хванем…
Амеротке избухна в смях, а началникът на храмовата полиция запуши с длан устата на джуджето.
— Трябва да разпитаме моряците… — рече делово Асурал.
— Вече го направих — отвърна съдията. — Платих им и им казах да подадат молба за обезщетение в храма на Маат.
— Някой се опита да ни убие, нали? — попита Асурал.
— Да, беше добре замислено покушение. Двама загинаха, но планът е бил всички да потънем във водите на реката. До падането на нощта новината ще обиколи цяла Тива.
— И защо не са проверили трюма? — извика ядосано Шуфой.
— Проверили са го, о, най-блестящи сред лекарите — отвърна му подигравателно Амеротке. — Отворили са люка на трюма, делвите с вода са били там. Те се пълнят от кладенеца в храма. Снощи е било заповядано на кормчията да приготви лодката за прекосяването на Нил и той е събрал екипажа. Но явно през нощта някой е слязъл до хранилището на лодките. „Славата на Хор“ не е била охранявана, а и защо да се пази? Било е толкова лесно. Две-три от делвите с вода са били излети и напълнени с волска кръв от кланицата, донесена с кожен мях. Тапите не са били затворени плътно, а въжетата са били нарочно разхлабени… — съдията млъкна и прогони мухата от чашата си с бира. — При отделянето си от пристана лодката се разклати и всички чухме как делвите се прекатуриха. Кръвта се е изляла и крокодилите са я надушили. Но моряците се оказаха корави момчета и задържаха лодката над водата по-дълго, отколкото е смятал убиецът. Ако не беше тази сватба… — думите му увиснаха във въздуха. Асурал пребледня, а Шуфой прехапа устни. И тримата ясно си представяха какъв можеше да е злокобният завършек на историята. Скверен, варварски край, без погребални ритуали, балсамиране, молитви и псалми, които да помогнат на душите им да прекосят далечния хоризонт. — Само едно ще ви кажа — добави накрая Амеротке. — Заклевам се в името на Маат, че ще хвана убиеца. Искам да го видя мъртъв! — изпи чашата си с бира и се изправи. Робата му беше изцапана с пръст, едната лентичка на сандала висеше скъсана, при бързото бягство от лодката бе загубил бойния си колан, меча и колчана със стрелите. — Изглеждаме така, сякаш сме пропътували през пустинята пеша — подхвърли сухо той.
— И освен всичко друго изгубихте парите си — обади се Шуфой с блеснали очи.
Амеротке се наведе, хвана джуджето за раменете, разтресе го и се усмихна, когато изпод робата му се чу приятното дрънчене на пълна кесия. Тримата тръгнаха по улиците на Некропола. Непрекъснато срещаха погребални процесии или хора, дошли да посетят домовете на вечността, в които спяха близките им. Някои бяха дошли да изберат ковчег, погребални съдове или да откупят място за бъдеща гробница. Съдията и спътниците му прекосиха града и продължиха към жълтеникавите скали, в които бяха издълбани дюкяните на тези, които се грижеха за по-малоимотните хора. Въздухът беше наситен с дим, а саждите от огньовете летяха във въздуха като мухи. От двете страни по терасите на хълмовете се издигаха къщи. Улиците бяха препълнени с купчини боклук. Котки и кучета ровеха из отпадъците, а край тях просяци молеха за милостиня. На един ъгъл Асурал спря. Огледа се, изсумтя и ги поведе по тясна виеща се пътека. Спряха пред една къща. От вратата изскочи мъж. Беше облечен като скитник от пустинята — с мръсна сива роба, която го покриваше от глава до пети. Очите му блестяха, но Амеротке съзря около тях противните червени рани на проказата. Асурал предупреди странника да не се приближава и каза: