Рейс поклати глава. Не можеше да повярва какво е направил. Току-що бе обезглавил човек.
Леле…
Уилям забеляза Рене край контролното табло до изпадналия в безсъзнание нацистки лаборант.
Тя се усмихна и му даде знак с палци нагоре.
Изтощен до смърт, Рейс просто се свлече на пода.
Едва главата му беше докоснала земята обаче, когато Рене се озова до него.
— Още не, професоре — каза тя и му помогна да се изправи. — Ела, трябва да попречим на Ерхарт да взриви Суперновата.
Броячът на екрана продължаваше да отмерва минутите.
00:15:01
00:15:00
00:14:59
Ерхарт включи радиостанцията си.
— Обергрупенфюрер?
Никакъв отговор.
— Анистазе, къде си?
Пак нищо.
Той се обърна към Фриц Вебер.
— Нещо се е случило. Анистазе не отговаря. Вземете предпазни мерки около устройството и заключете кабината.
— Ясно.
Рене и Рейс отнесоха Ули в стъкления офис, който гледаше към мината, и го оставиха да легне на пода.
На стената имаше голям дигитален брояч.
00:14:55
00:14:54
00:14:53
— По дяволите — изруга Рейс, — включили са брояча!
Рене незабавно се зае да превърже раната в корема на Ули. В това време обаче факсът в отсрещния край на стаята високо затрака.
Вече въоръжен с автомат G–11, Уилям отиде при него. Съобщението гласеше:
ОТ ФАКС №: 1–202–555–6122
ЗА ФАКС №: 51–3–454–9775
ДАТА: 5 ЯНУАРИ 1999
ЧАС: 18:55:45 (МЕСТНО ВРЕМЕ)
КОД НА ИЗПРАЩАЧА: 004 (СЪВЕТНИК ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ)
СЪОБЩЕНИЕ:
След като се консултира със съветниците си и с оглед на широко известните си възгледи за тероризма, президентът ме натовари да ви предам, че ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЯМА да ви плати каквато и да е сума, за да не взривите въпросното устройство.
— Господи — ахна Рейс. — Няма да платят… Рене се приближи до него и прочете факса.
— Божичко, виж колко предизвикателен е отговорът. Мислят си, че той няма да взриви Суперновата.
— А ще я взриви ли?
— Категорично — отвърна от пода Ули и накара Рейс и Рене да се обърнат към него.
Раненият говореше през зъби.
— Той постоянно приказва за това. Луд е. Иска само едно — своя нов свят. И ако не може да го получи, просто ще унищожи съществуващия.
— Но защо? — попита Рейс.
— Защото това е стоката, с която търгува. Това е стоката, с която винаги е търгувал — животът и смъртта. Ерхарт е старец, зъл старец. Светът вече не му е притрябвал. Ако не получи парите, а оттук и своя нов световен порядък, просто без да му мигне окото, ще разруши стария.
— Страхотно — каза Рейс. — И ние сме единствените, които могат да му попречат, така ли?
— Да.
— Тогава как ще го направим? — обърна се към колегата си Рене. — Как ще изключим брояча?
— Трябва да въведете кода за изключване в компютъра на устройството — отвърна Ули. — Но както вече ви казах, знае го само Вебер.
— Тогава някак си ще го измъкнем от него — рече Рейс.
След секунди Уилям тичешком заобикаляше ръба на огромния кратер и се насочваше към южния въжен мост.
Планът беше прост.
Рене щеше да чака до северния мост, докато той минеше от отсрещната страна. Когато стигнеше, двамата едновременно щяха да тръгнат към контролната кабина от север и юг.
Логиката на плана им се основаваше на факта, че двата моста бяха много здрави. Направени от гъвкави стоманени кабели. За да бъдат спуснати, някой трябваше да освободи четири отделни вакуумни маркуча. Ако Рейс и Рене едновременно се затичаха от двете страни, поне единият щеше да стигне до кабината, преди Ерхарт или Вебер да успеят да приберат и двата моста.
След шест и половина минути тичане Рейс стигна до южния въжен мост.
Той висеше над бездната и бе невероятно дълъг — особеност, която се подчертаваше от теснотата му. Широк само колкото по него да върви един човек, а дължината му беше колкото четири бейзболни игрища.
Господи, помисли си Уилям.
— Готов ли си? — внезапно се разнесе в слушалката му гласът на Рене. Толкова отдавна не бе използвал радиостанцията, че почти беше забравил за съществуването й.
— Готов съм — отвърна той.
— Тогава да започваме.
Рейс стъпи върху въжения мост.
Виждаше бялата кабина в отсрещния му край, виждаше вратата, до която стигаше мостът. Беше затворена.
През правоъгълните прозорци на кабината не се забелязваше никакво движение.