Выбрать главу

Не. Тя просто висеше във въздуха на двеста метра над дъното на мината.

Уилям се затича напред.

Точно в този момент Рене напредваше откъм север.

Очите й бяха приковани към затворената врата в края на моста. Очакваше всеки момент да се отвори.

Ала вратата остана затворена.

Одило Ерхарт надникна през един от прозорците на контролната кабина и видя Рене да се приближава по северния мост.

През отсрещния прозорец забеляза Рейс, който идваше откъм юг.

Ерхарт трябваше да вземе решение.

И избра Рене.

Мъничките фигури на Рейс и Рене се придвижваха по двата въжени моста от двете страни на контролната кабина.

Бекер бе малко по-бърза от Уилям. Когато стигна до средата обаче, вратата на кабината внезапно се отвори и навън се появи Одило Ерхарт.

Рене се закова на място.

Ерхарт буташе пред себе си д-р Фриц Вебер и използваше дребното тяло на съпротивляващия се учен като щит. Дебелата му ръка беше обвита около шията на стареца. В другата си длан стискаше полуавтоматичен пистолет „Глок“ 20, насочен към главата на физика.

„Не го прави“ — умолително си помисли Рене. Ерхарт не биваше да убие единствения човек, който знаеше кода за изключване на Суперновата.

Очевидно безмълвната й молба не помогна. Защото в този момент, в този вледеняващ момент, Одило Ерхарт за последен път зловещо се усмихна на Бекер и натисна спусъка.

Пистолетът в ръката му изгърмя и изстрелът отекна в кратера.

От главата на Вебер бликнаха струи кръв и мозък, които оплискаха перилата и полетяха в мината.

Ерхарт прехвърли тялото на учения през парапета и Рене можеше само ужасено да гледа как трупът пада — сякаш цяла вечност — в двестаметровата бездна, преди с далечно приглушено тупване да стигне до дъното на кратера.

Рейс също чу изстрела и след секунда зърна тялото на Вебер, което падаше в пропастта.

— Мили Боже…

Той се затича още по-бързо към контролната кабина…

Одило Ерхарт още не бе свършил.

След като хвърли трупа на учения, той припряно започна да освобождава вакуумните маркучи, които свързваха моста с контролната кабина.

— Не! — извика Рене и се вкопчи в перилата от двете си страни.

Единият вакуумен маркуч силно изсвистя и левият парапет падна настрани.

Тя бързо пресметна наум. Не можеше да стигне до контролната кабина преди Ерхарт да освободи другите три маркуча.

Бекер се завъртя кръгом и се втурна с всички сили по въжения мост.

Чу ново свистене и перилата от другата страна също паднаха.

Още два маркуча.

Рене тичаше по останалия без перила мост на двеста метра над дъното.

След няколко секунди се отпусна третият маркуч и плоскостите под краката й увиснаха наляво.

Накрая Ерхарт дръпна с доволна усмивка последния маркуч и огромният висящ мост, свързан със северния край на кратера полетя в бездната и повлече със себе си Рене Бекер.

Оставаха й още петнадесетина метра, когато мостът под нея пропадна. Тя се хвърли напред и се вкопчи в стоманените плоскости.

Въженият мост се залепи за полегатата стена на кратера. Рене се блъсна в нея и отскочи назад, ала някак успя да се задържи.

Рейс стигна до вратата точно в момента, в който в слушалката му се разнесе гласът на Рене.

Професоре, тук е Рене. Мостът ми е свален. Аз излизам от играта. Сега всичко зависи от теб.

Страхотно, кисело си помисли той. Тъкмо това му трябваше да чуе.

Уилям дълбоко си пое дъх и здраво стисна автомата си. После хвана бравата, завъртя я, отвори я с цевта на оръжието си…

… и задейства капана.

Разнесе се силен сигнал.

Рейс видя Ерхарт преди да забележи източника на пронизителния звук.

Едрият нацистки генерал стоеше до северната врата на контролната кабина с нехайно отпуснат отстрани пистолет. И му се усмихваше.

Отляво на Ерхарт се издигаше Суперновата. Сребристите и стъклените й повърхности блестяха, вакуумният контейнер с тирия бе в средата между двете термоядрени бойни глави.

До стената имаше два суперкомпютъра „Крей“. Капсулите на бойните глави бяха на пода до голямото устройство, а идолът — вече с липсващо от основата му парче — беше зарязан на една близка маса.

На екрана на лаптопа, свързан с предната част на Суперновата — източникът на сигнала — Рейс видя брояча:

00:05:00

00:04:59

00:04:58

Отдолу пишеше:

„СТАРТИРАНА Е НОВА ПРОГРАМА ЗА ДЕТОНАЦИЯ“.

„Нова програма за детонация?“

— Благодаря ти, Малки човече, който се опитваш да си храбър — засмя се Ерхарт. — Като влезе в кабината, ти току-що се осъди на смърт.