ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД
22111945
След това, обливан в струи вода от тавана и вперил очи в бързо въртящия се брояч, той натисна „ENTER“.
Разнесе се остър сигнал.
Когато го чу, лицето на Ерхарт помръкна.
Рейс широко се усмихна.
„О, Господи, успях…“
В този момент екранът на Суперновата внезапно се промени:
ИЗКЛЮЧВАЩИЯТ КОД Е ВЪВЕДЕН.
БРОЯЧЪТ Е СПРЯН НА
00:00:04
СТАРТИРАНА Е НОВАТА ПРОГРАМА ЗА ДЕТОНАЦИЯ
Новата програма за детонация?
— По дяволите… — ахна Рейс.
Погледът му се насочи към другия брояч, онзи над варелите с хидразин в отсрещния край на кабината, броячът, спрял на 00:00:05.
Той се активира. 00:00:04.
Очите на Ерхарт се разшириха от изненада.
Очите на Рейс се разшириха още повече.
— Господи — изпъшка той.
Точно след четири секунди свръхзапалимите горива във варелите се смесиха и стените на контролната кабина избухнаха с ужасяваща сила.
Прозорците се пръснаха едновременно и полетяха във въздуха на милиони късчета, последвани от ревящи огнени езици.
Във всички посоки се носеха отломки — врати, части от Суперновата, дървени маси, дъски от пода. Някои стигнаха чак до ръба на кратера и се посипаха върху гъстата растителност около гигантската мина. Напуканите парчета от двете термоядрени бойни глави на Суперновата безобидно паднаха на дъното на кратера — взривът не можеше да разцепи атомите им.
След миг от контролната кабина остана само почернял скелет — овъглен до неузнаваемост и увиснал над мината. Нямаше ги стените, подът и таванът.
Нямаше го и Уилям Рейс.
ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ
Вторник, 5 януари, 19:10
Дългата аеродинамична моторница и очуканият малък хидроплан с липсващ ляв стабилизатор бавно плаваха към изоставената мина.
Светът тънеше в тишина, над реката цареше спокойствие.
Лионардо Ван Люън и Дъги Кенеди гледаха към пустия рудник пред тях. Двамата предпазливо приближиха брега.
Бяха чули експлозията на свръхзапалимите горива и сега видяха огромния кафяв кратер. От овъглените останки, които висяха над центъра му, се издигаше черен дим.
Наоколо нямаше жива душа.
Нищо не помръдваше.
Каквото и да се бе случило тук, вече всичко беше свършило.
Зелените барети скочиха на сушата и с оръжия в ръце закрачиха към старите складове до кратера.
Внезапно на прага на една от сградите се появи Рене. Тя незабавно ги забеляза, отиде при тях и тримата застанаха на ръба на кратера, загледани в почернелите остатъци от контролната кабина.
— Какво е станало тук? — попита Ван Люън.
— Ерхарт зареди Суперновата. После я включи — тъжно и тихо отвърна Рене. — Професор Рейс успя да я спре, но тъкмо я беше неутрализирал, когато цялата кабина избухна.
Сержантът се обърна и погледна към унищожената контролна кабина, последното място, където бяха видели жив Уилям Рейс.
— Там ли беше устройството? — попита той.
— Аха. Няма да повярвате. Той изключи брояча. Справи се страхотно.
— Ами идолът?
— Сигурно експлозията го е унищожила заедно със Суперновата и професор Рейс.
Отдясно нещо прошумоля.
Ван Люън и Дъги светкавично се врътнаха и насочиха оръжията си натам.
Ала когато се обърнаха, не видяха нищо.
После ненадейно от горните клони на едно от дърветата падна нещо цилиндрично, навярно някаква капсула, и меко се приземи в гъстите храсталаци на двадесетина метра от тях.
Ван Люън, Рене и Дъги се намръщиха и се запътиха към нея.
По време на взрива капсулата трябва да се бе намирала в контролната кабина и ударната вълна я беше изхвърлила тук.
Тя спря в гъсталака и после — странно — се затъркаля назад-напред, сякаш вътре имаше някой, който се мъчеше да излезе…
Внезапно капакът й се отвори. От нея се измъкна Рейс и се пльосна по задник в калта.
На лицето на Рене просия хилядаватова усмивка. Заедно със зелените барети тя се втурна към него.
Професорът лежеше по гръб, целият мокър и изтощен до смърт. Все още носеше бейзболната си шапка и черната бронирана жилетка.
Той погледна тримата си другари и уморено им се усмихна.
После измъкна дясната си ръка иззад гърба и остави нещо на земята пред себе си. По предмета лъщяха капчици вода, ала те веднага познаха осеяния с лилави жилки черен камък и изсечената в него свирепа муцуна на рапата.
Това беше идолът.
Хидропланът грациозно се носеше над амазонската джунгла.
Летеше на запад в току-що спусналия се мрак Обратно към планините, към Вилкафор.
Дъги седеше на мястото на пилота, докато Ван Люън, Рейс, Рене и раненият Ули бяха отзад.