Ала Уил никога не прости на Рейс Старши. Когато през 1992 г. баща му почина от инфаркт, той дори не отиде на погребението.
Това беше класическо американско ядрено семейство — разбито на атоми отвътре.
Рейс се откъсна от мислите си и се върна в настоящето — в хидроплана, който летеше над перуанските джунгли.
— Ами Лорън и Коупланд? — попита Ван Люън той. — И те ли са от отдела за специални проекти?
— Да — сериозно отвърна сержантът.
Мамка му.
— Добре тогава — промени тактиката Рейс, — какво знаеш за проекта „Супернова“?
— Кълна се, че не знам нищо за него.
Уилям се намръщи и прехапа устни.
Той се обърна към Рене.
— Ти знаеш ли нещо за американския проект „Супернова“?
— Малко.
Рейс въпросително повдигна вежди.
Тя въздъхна.
— Проектът е одобрен от Конгресната комисия по оръжията на закрито заседание: през януари деветдесет и втора. Сенатската бюджетна комисия му е отпуснала един милиард и осемстотин милиона долара, пак на закрито заседание: през март същата година. В проекта участват Управлението за съвременни военни проучвания и флотът на Съединените щати. Ръководи го…
— Чакай малко — прекъсна я Уилям. — Значи Суперновата е проект на флота, така ли?
— Да.
Значи Франк Наш и за това го бе излъгал, за да участва в операцията. Суперновата изобщо не беше проект на армията.
А на флота.
Рейс внезапно си спомни нещо, което бе чул предишната нощ в БТР-а, преди котките да нападнат групата от БКА.
Беше чул женски глас, може би Рене, да казва нещо на немски по радиостанцията — изречение, което тогава му се беше сторило толкова нелепо, че не го бе превел на Наш и другите.
„Was ist mit dem anderen amerikanischen Team? Wo sind die jetzt?“
„Ами другата американска група? Къде са те сега?“
Другата американска група…
— Извинявай, Рене — рече той, — кой казваш, че е ръководител на проекта „Супернова“?
— Романо. Доктор Джулиъс Майкъл Романо.
Това беше.
Загадъчният Романо, най-после разкрит.
Неговите хора бяха втората американска група. Групата от флота.
Господи…
— Значи Суперновата е проект на флота, ръководен от човек на име Джулиъс Романо. Така ли?
— Точно така — потвърди Рене.
— И Романо и хората му в момента са в Перу и търсят тириевия идол.
— Да.
— Тогава защо един полковник от отдела за специални проекти на американската армия се опитва да изпревари флота и да вземе идол, който е ключов елемент в оръжие, притежавано от флота?
— Отговорът на този въпрос е малко по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед, професоре — отвърна Рене.
— Опитай се да ми обясниш.
— Добре. — Тя дълбоко си пое дъх. — През последните шест години германското разузнаване следеше трите вида въоръжени сили на Съединените щати — армията, флота и военновъздушните сили — които водеха яростна, но тайна борба.
Бореха се за своето оцеляване. Бореха се за превъзходство, така че когато през две хиляди и десета година Конгресът разпусне един от видовете, това да не са те. Бореха се да станат необходими.
— Какво, Конгресът има намерение през две хиляди и десета да разпусне един от видовете въоръжени сили? — възкликна Рейс.
— Според секретна докладна на министерството на отбраната от шести септември хиляда деветстотин деветдесет и трета, подписана от министъра на отбраната и самия президент, министерството препоръчва на президента до две хиляди и десета година да разпусне един от видовете въоръжени сили на Съединените щати.
— Хм… — скептично изсумтя Рейс. — Откъде знаеш всичко това?
Рене иронично се усмихна.
— Хайде-хайде, професоре. Не само американският флот тайно подслушва подводните кабелни комуникации на другите страни.
— А, ясно.
— Решението на министерството се основава на факта, че принципите на войната са се променили. Старото разделение на сухопътни, морски и въздушни сили вече не отговаря на съвременните условия. Това е анахронизъм от две световни войни и хиляда години ръкопашни битки. Въпросът остава само кой вид да се разпусне.
И оттогава — продължи Рене, — всеки вид се опитва да докаже стойността си за сметка на другите два.
— Например? — попита Рейс.
— Например военновъздушните сили твърдят, че притежават бомбардировачи „Стелт“ и уникален опит във въздушния бой. Но флотът отговаря, че разполага с авионосни бойни групи. И също, че неговите изтребители и бомбардировачи не само са „Стелт“, но и имат преимуществото да излитат и кацат на подвижни писти. С десетина авионосни бойни групи, казват те, на кого му трябват военновъздушни сили?