Той подаде на шефа си неразпечатан пакет, голям колкото малка книга, увит в кафява хартия. И също обикновен наглед бял плик, който беше отворен.
— Бяха скрити зад фалшива плоскост на стената — поясни Хансън.
Демонако се обърна към Обира.
— Находчиво — каза той. — С възрастта започваш да нахитряваш, Обир.
— Оди се пери.
— Рентген? — обърна се към Баркър специалният агент.
— Чисто е — отвърна шефът на групата за обезвреждане на бомби. — Изглежда, че вътре има компактдиск или нещо подобно.
Обира изсумтя.
— Не знаех, че в тая страна е престъпление човек да си купи компактдиск. Ама сигурно е, ако съдя по тъпотиите, дето ги слушаш ти, Демонако.
— Какво, не ти харесва „Разбитото сърце“ ли? — попита го той. После погледна към белия плик и извади отвътре лист хартия. На него пишеше:
КОГАТО ВЗЕМЕМ ТИРИЯ, ЩЕ СЕ СВЪРЖА ДИРЕКТНО С ТЕБ. СЛЕД КАТО ТИ СЕ ОБАДЯ, ПРАТИ ПО ЕЛЕКТРОННА ПОЩА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ ДИСК НА ВСЯКА ОТ СЛЕДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.
Следваше списък от десетина имена и адреси, свързани с телевизионни мрежи или канали: Си Ен Ен, Ей Би Си, Ен Би Си, Си Би Ес, ФОКС.
Демонако разгледа пакета. Чудеше се какво ли може да иска да съобщи Ърл Битикър на всички големи телевизии в страната.
Той разкъса опаковката.
И видя лъскав сребрист компактдиск.
Видеокомпакт диск.
Специалният агент се обърна.
— Какво е това, Обир?
— Сборен албум на Били Рей Сайръс. Точно за теб, скапаняко.
— Хей, Демонако — каза Мичъл и кимна към видеото до телевизора на Джеймс. Наблизо имаше черен компютър IBM. Трите устройства изглеждаха абсолютно не на място в иначе занемарения апартамент.
Агентът пъхна компактдиска във видеото и натисна „PLAY“.
На телевизионния екран незабавно се появи лицето на Ърл Битикър.
Грозно лице, зло, осеяно с белези и излъчващо омраза. Битикър имаше кухо изражение, остра руса коса и студени сиви очи, които не изразяваха нищо друго, освен ярост. Зад терориста се виждаше Суперновата.
— Жители на света — започна той. — Казвам се Ърл Битикър. Аз съм Антихристът.
Ако гледате това обръщение, значи скоро ще умрете. Точно в дванайсет по обяд източно стандартно време всички ще загинете от оръжие, създадено със собствените ви данъци. И това оръжие след няколко часа ще прати целия този долен свят там, където му е мястото.
Нямам нищо против вас, жители на света. Мразя земята, която обитавате, земя, която не заслужава повече да съществува. Тя е болно псе и трябва да бъде унищожена.
Що се отнася до световните правителства — вие сте виновни за това положение. Комунисти, капиталисти и фашисти, всички се тъпчехте, докато хората, които управлявахте, умираха от глад. Вие забогатявахте, докато те обедняваха, вие живеехте в палати, докато те живееха в гета.
За нашата природа е естествено един човек да желае да властва над друг. Това желание се проявява под много маски, в най-различни форми — от фирмената политика до етническите чистки — и е типично за всички нас, от най-нископоставения надзирател до президента на Съединените щати. Но характерът на това желание остава един и същ. Власт и управление. Това е ракът на този свят и сега този рак трябва да бъде изрязан.
Обръщам се към телевизионните мрежи, които са получили посланието ми. Свържете се с флота или Управлението за съвременни военни проучвания към министерството на отбраната и ги попитайте какво е станало с тяхната Супернова. Попитайте ги за нейното съществуване и предназначение. Попитайте ги за седемнайсетте души от охраната, които преди два дни бяха убити, когато хората ми нападнаха сградата на УСВП във Вирджиния. Убеден съм, че никой не ви е съобщил за този инцидент, защото такива са днешните правителства. След като свършите всичко това, попитайте своето правителство дали случайно не търси онова нещо там — той посочи към устройството зад себе си.
Битикър впери леден поглед в камерата.
— Жители на света, аз нямам никакви претенции към вас. Не искам откуп. Не искам да освободите политически затворници. Вие не сте в състояние да ми попречите да взривя това устройство. Вече не. По никакъв начин не можете да го предотвратите. Точно в дванайсет по обяд всички заедно ще отидем в ада.
Екранът потъмня.
Последва дълго мълчание, докато присъстващите обмисляха думите на Битикър. Даже Обира беше ужасен.
— Мама му стара… — ахна той.
— Много хитро — каза Демонако. — Той посочи само часа, в който устройството ще избухне. Дванайсет по обяд. Сега само трябва да открие тирия и да се свърже с Обира.
Той се обърна към Мичъл.