Наш, Лорън, Марти и Коупланд скочиха в задния отсек на големия „Блак Хоук“ II. Двамата членове на екипажа заеха местата на пилота и ко-пилота.
Перките незабавно се завъртяха.
Полковникът погледна навън и видя, че Рейс и Рене тичат към другия хеликоптер.
Взривете онзи вертолет! — извика той на ко-пилота, седнал до монтираната от задната страна миникартечница „Вълкън“.
Когато хеликоптерът бавно започна да се издига, ко-пилотът натисна спусъка и от дулото на картечницата блъвна огън.
Куршумите обсипаха бронираните стени на транспортния вертолет и пробиха хиляди дупки, големи колкото човешки юмрук.
И тогава, точно когато Рейс и Рене се приближаваха до него, корпусът на големия хеликоптер избухна в огнено кълбо.
Те се хвърлиха на земята миг преди във всички посоки да полетят парчета нажежен до бяло метал, две от които улучиха рамото на Рене. При допира им плътта й зацвъртя и тя изкрещя от болка.
— Убийте ги! — извика Наш и посочи към Рейс и ранената Рене.
Хеликоптерът вече бе на около пет метра над земята и бързо се издигаше. Ко-пилотът завъртя картечницата и се прицели в Рейс.
Бум!
Главата на войника рязко отскочи назад, улучена точно между очите.
Полковникът изненадано се обърна и потърси източника на изстрела.
И го видя.
Дъги.
Приклекнал на едно коляно до рова и насочил автоматична пушка точно към вертолета!
В този момент Кенеди отново стреля и куршумът рикошира от стоманения покрив над главата на Наш.
— Да се махаме оттук! — извика на пилота полковникът.
Рейс носеше Рене към БТР-а.
Индианците стояха под двата издигащи се хеликоптера, надаваха разярени викове, размахваха тоягите си и напразно стреляха с лъкове по летящите стоманени чудовища.
Уилям отвори малкия кръгъл люк на бронетранспортьора и помогна на Рене да се вмъкне вътре.
Тъкмо се канеше да я последва, когато видя Дъги и Габи да бързат по главната улица към него, като бясно размахваха ръце. Габи придържаше накуцващия Дъги.
Двамата стигнаха до БТР-а и задъхано се облегнаха на стената му.
— Какво става тук, по дяволите? — попита Кенеди. Рейс видя окървавения му ляв крак с импровизирана шина. — Когато дойдохме, видяхме, че полковникът застреля Лио в главата! — Лицето на младия командос бе разкривено от гняв и безпомощно объркване.
— Полковникът имаше по-важни планове — горчиво отвърна Уилям. — Планове, в които ние не участвахме.
— Какво ще правим?
Рейс замислено прехапа устни.
— Хайде — каза той. — Влизайте вътре. Още не сме свършили.
Двата хеликоптера — „Команчи“ и „Блак Хоук“ II — се издигаха в небето над главната улица на Вилкафор.
Наш погледна през страничната врата към тълпата от разгневени индианци под него, които викаха, крещяха и размахваха юмруци. Той презрително се засмя и вдигна очи към предния прозорец.
Вече бяха над дърветата.
И усмивката му се стопи.
Бяха осем — хеликоптери „Блак Хоук“ I, подобни на неговия, но по-стари — модел, от който армията се беше отказала преди години. Всички бяха черни, без никакви обозначителни знаци. Те заплашително се движеха в широк петстотинметров кръг около селото — като глутница гладни чакали, чакащи битката да завърши, за да съберат останките.
Пред късото крило на един от необозначените „Блак Хоук“ I ненадейно се появи валмо дим, последвано от ракета.
Ракетата се стрелна към първия хеликоптер на Наш, „Команчи“, и се заби в кабината му. Той незабавно избухна и тежко се стовари върху една от каменните колиби на главната улица.
Рейс и другите бяха в цитаделата и тъкмо се канеха да се спуснат в подземния тунел, когато чуха експлозията.
Те бързо се върнаха в БТР-а, През тесните му прозорци видяха овъгления корпус на хеликоптера, паднал странично върху една от малките сгради във Вилкафор.
А също и втория вертолет на Наш, застанал неподвижно над селото.
Големият „Блак Хоук“ II беше напълно обкръжен от зловещите черни хеликоптери.
Внезапно два от тях се откъснаха от формированието и полетяха към Вилкафор.
Откриха огън по индианците на земята и те се пръснаха, втурнаха се към мостовете и потънаха в околните гъсталаци.
Разнесе се усилен от високоговорител глас. Мъжки глас, който говореше на английски.
— Армейски хеликоптер, вие сте под прицела на ракетите ни. Незабавно се приземете. Повтарям, незабавно се приземете и се пригответе да предадете идола. Ако не се подчините, ще ви взривим и после ще го вземем от останките.
Наш и Марти се спогледаха.