Лорън и Коупланд също.
— Не лъжат за ракетите, господин полковник — обърна се към Наш пилотът.
— Приземете се — нареди Наш.
Ескортиран от двата необозначени черни „Блак Хоук“ I, хеликоптерът на Наш бавно се спусна на земята.
Трите машини кацнаха едновременно. В момента, в който колелата на военния вертолет докоснаха калта, отново закънтя гласът по високоговорителя:
— Сега излезте навън с вдигнати ръце.
Наш, Лорън, Коупланд, Марти и пилотът се подчиниха.
Рейс и другите смаяно наблюдаваха от БТР-а сцената, която се развиваше на главната улица.
Уилям не можеше да повярва. Беше като в една от онези басни, в които голямата риба изяжда по-малката, само за да бъде изядена от още по-голяма.
Изглежда, че Франк Наш се бе сблъскал с по-голяма риба.
— Кои са тези, по дяволите? — попита Дъги.
— Предполагам — като притискаше към окървавеното си рамо парче марля, отвърна Рене, — че са онези, които преди два дни нападнаха УСВП. И откраднаха Суперновата на флота.
На хиляди километри оттам специален агент Джон-Пол Демонако и капитан-лейтенант Том Мичъл седяха в мръсната балтиморска квартира на Уилбър Джеймс и чакаха телефонът да иззвъни. Чакаха Битикър да се обади и да инструктира Обира да прати видео диска с обръщението му на всички телевизионни мрежи. Естествено, към телефона бе включено проследяващо устройство на ФБР.
На вратата се почука.
Мичъл отвори и на прага застанаха двама агенти от контратерористичния отдел на Демонако, късо подстригани мъж и жена на по тридесетина години.
— Какво открихте? — попита шефът им.
— Направихме проверка на Хенри Нортън — отвърна жената. — Човекът, с чиито електронни карти и кодове са влезли терористите. Потвърди се, че не е имал връзки с парамилитаристични организации.
— Тогава някой, с когото е работил. Който може да го е виждал да въвежда кодовете си и да ги е предал на някого.
— Явно най-тясно е работил с някой си Мартин Рейс. Мартин Ерик Рейс. Един от участниците в проекта на УСВП, проектантът на запалителната система.
— Само че проверихме и него — обади се партньорът й.
— Чист е. Няма връзки с парамилитаристични групи, даже няма досие за контакти с екстремисти. Освен това е женен за високопоставена специалистка в армията, Лорън О’Конър. Тя има чин майор, но е без боен опит. Рейс и О’Конър са се оженили в края на деветдесет и седма. Нямат деца. Поне външно бракът им е нормален. Но…
— Какво „но“?
— Но точно преди три седмици наши хора я забелязали да напуска един мотел в Гейнсвил с този човек. — Агентът подаде на Демонако черно-бяла снимка на мъж. — Казва се Трой Коупланд. Също майор от отдел „Специални проекти“ на армията. Изглежда, че от един месец госпожа О’Конър има любовна връзка с него.
— И?… — попита Демонако.
— От година Коупланд е бил под периодично наблюдение поради подозрение, че предава армейски кодове на някои парамилитаристични групи, една от които е Тексаската републиканска армия.
— Но тъй като връзката му с О’Конър е едва от месец — прибави жената, — УСВП вероятно не е взело съответните мерки.
Демонако въздъхна.
— А армията и флотът не са в много добри отношения. Години наред си дърпат килима изпод краката. — Той се о бърна. — Капитан Мичъл?
— Да.
— Армията има ли Супернова?
— Не би трябвало.
— Отговорете на въпроса ми.
— Според нас те разработват Супернова, да.
— В такъв случай възможно ли е тази О’Конър да поучава от мъжа си секретни кодове на УСВП и да ги предава на любовника си Коупланд, без да знае, че той е обвързан с тексасците?
— Ние смятаме така — потвърди младият агент.
— По дяволите!
Франк Наш слезе от хеликоптера с Духа на народа в ръце. Лорън, Марти, Коупланд и пилотът го последваха.
Перките на двата необозначени „Блак Хоук“ I, които бяха кацнали от двете страни на военния вертолет, продължаваха да се въртят.
— Отдалечете се от хеликоптера! — изкънтя гласът по високоговорителя.
Наш и другите се подчиниха.
Миг по-късно от небето с невероятна скорост се понесе ракета, която се заби в кабината му и го взриви на парчета.
Наш потръпна.
Последва тишина, нарушавана единствено от рева на — ЕЖ вата необозначени вертолета.
След около минута от по-близкия „Блак Хоук“ I слезе мъж.
Той бе в пълна бойна униформа и стискаше в лявата си ръка странен наглед полуавтоматичен пистолет.
Черното оръжие беше голямо, определено по-голямо от прочутия „Дезърт Ийгъл“ IMI, най-големият полуавтоматичен пистолет, пускан в серийно производство.
Наш веднага го позна.
Това изобщо не бе полуавтоматичен пистолет. А рядко срещан и изключително скъп „Калико“, единственият истински автоматичен пистолет в света. Просто натискаш спусъка и можеш да изпразниш целия пълнител, също като М–16.