Той чу думите на Коупланд.
— А и на нея й харесваше — каза ядреният физик. — Всъщност не се сещам за много неща, които да са ми харесали повече от това да слушам виковете на жена ти, докато получава оргазъм.
Лицето на Марти почервеня — и от гняв, и от унижение.
— Ще те убия — изръмжа той.
— Няма такава вероятност — отвърна Коупланд, натисна спусъка на пистолета си и изстреля откос в корема на Марти.
Когато чу гърмежите, Рейс рязко подскочи.
Куршумите разкъсаха ризата на брат му и стомахът му се превърна в еднообразна червена каша. Тялото му тежко се строполи на земята.
— Марти… — ахна Рейс.
Коупланд насочи оръжието си към Лорън. Битикър се прицели във Франк Наш.
— Как му викаше на това, Франк? — попита физикът. — Закон за непреднамерените последствия — терористични групи се сдобиват със Супернова. Признай си, ти смяташе това оръжие само за блъф, оръжие, което притежаваш, но никога не би имал смелостта да използваш. Може би е трябвало да го погледнеш под друг ъгъл: щом нямаш намерение да го използваш, не го създавай.
Коупланд и Битикър стреляха едновременно.
Наш и Лорън паднаха в калта. Улучена право в сърцето, Лорън умря мигновено. Наш обаче беше ранен в корема и закрещя от болка.
Битикър и Коупланд бързо отидоха при един от необозначените черни хеликоптери и се качиха на борда.
Двата големи „Блак Хоук“ I незабавно се издигнаха в небето. Когато дърветата останаха под тях, те рязко завиха и полетяха на юг.
Веднага щом хеликоптерите на тексасците се скриха от погледа му, Рейс отвори задния люк на БТР-а, изскочи навън и се затича по главната улица. Той застана на колене до брат си.
Марти безсилно се мъчеше да върне вътрешностите си обратно в корема. От устата му се стичаше кръв и когато се вгледа в очите му, Уилям видя само страх и шок.
— О, Уил… Уил… — с треперещи устни промълви Марти. Той стисна ръката му с окървавените си пръсти.
— Защо, Марти? Защо го направи?
— Уил… — напрегна сетните си сили брат му. — Запалителните…
Рейс го приповдигна.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Много съжалявам… запалителната… система… моля те, спри… ги.
Очите му се изцъклиха и тялото му се отпусна в ръцете на Уилям.
В този момент Рейс чу зад себе си тих къркорещ звук.
Той се обърна и видя Франк Наш, проснат по гръб на няколко метра от него. Коремът на полковника също беше разкъсан. Той кашляше кръв и се давеше.
После Рейс внезапно зърна движение.
Първият любопитен индианец бавно се появи от дърветата.
— Професоре — извика от бронетранспортьора Дъги, — хм, струва ми се, че е по-добре да се махаме оттук.
Другите туземци излязоха от гората. Те все още носеха примитивните си оръжия и изглеждаха ужасно разгневени.
Рейс внимателно положи тялото на Марти на земята. Той се изправи и закрачи обратно към БТР-а.
Местните изобщо не му обърнаха внимание.
Очите им бяха приковани към един-единствен човек, Наш, проснат насред улицата, давещ се в собствената си кръв.
После с дивашки пронизителен крясък те се втурнаха напред и му се нахвърлиха като ято пирани. Рейс изгуби от очи полковника, който изчезна сред тълпата от тъмнокожи индианци, размахващи тояги и брадви. В този момент се разнесе смразяващ вик — вик на ужас, който можеше да идва само от един човек.
Франк Наш.
Уилям затвори задния люк на БТР-а и погледна към трите лица пред себе си.
— Добре — каза той. — Изглежда, че пак ще се наложи да започнем отначало. Трябва да спрем ония копелета, преди да са заредили тирия в Суперновата.
— Но как? — попита Дъги.
— Първо ще разберем къде го отнасят.
Напрягайки до крайност изтощените си тела, Рейс и спътниците му тичаха по тесните тунели в лабиринта.
Нямаха почти никакво оръжие — само два „Зиг-Зауъра“ и един МР–5, който Дъги бе намерил във второто индианско село. Кенеди и Рейс носеха бронирани жилетки. И толкова.
Ала знаеха къде отиват и нищо друго нямаше значение.
Насочваха се към водопада.
А на речния бряг ги очакваше хидропланът.
След десетина минути тичане излязоха от лабиринта. Още четири — и стигнаха до самолета под надвисналите клони на крайречните дървета. Ули, с радост откри Рейс, все още спеше вътре.
Четири минути по-късно малкият хидроплан се понесе по кафявата повърхност на широката река. Той бързо набра скорост, грациозно се издигна и полетя в небето.
Дъги рязко зави и се насочи на юг, накъдето бяха изчезнали тексаските хеликоптери.
Скоро Кенеди ги забеляза — осем черни точки на хоризонта. Завиваха надясно — на югозапад над планината.