— Движат се към Куско — каза той.
— Следвай ги — отвърна Рейс.
Един час по-късно осемте вертолета „Блак Хоук“ I кацнаха на частно летище извън Куско.
На пистата ги очакваше величествен тежкотоварен Ан–22.
С четирите си мощни двигателя и широка товарна рампа, Ан–22 отдавна беше най-надеждният транспортен самолет за танкове на бившия Съветски съюз. Както и ценна експортна стока, редовно продавана на страни, които не можеха да си позволят — или на които не се позволяваше да купят — американски транспортни самолети.
След края на Студената война и краха на руската икономика обаче много Ан–22 се бяха озовали на черния пазар. Докато кинозвездите и професионалните играчи на голф си купуваха „Лиър Джет“ за тридесет милиона долара, парамилитаристичните организации можеха да се сдобият с Ан–22 втора ръка за малко повече от дванадесет милиона.
Ърл Битикър и Трой Коупланд скочиха от хеликоптера и закрачиха към задната товарна рампа на големия самолет.
Когато стигнаха, Битикър погледна към огромния товарен отсек и видя своята гордост и радост.
Боен танк М–1А1 „Ейбрамс“.
Изглеждаше ужасяващо. Въплъщение на жестока, неустоима сила. Черната му съставна броня лъщеше, чудовищно широките му вериги неподвижно лежаха върху пода.
Битикър плъзна очи към внушителния трапецовиден купол. Той решително гледаше напред към носа на самолета и дългото му сто и пет милиметрово оръдие сочеше нагоре под ъгъл от тридесет градуса.
Изпълни го студено задоволство. Танкът бе съвършеното скривалище за откраднатата Супернова.
Той подаде идола на един техник от Борците за свобода и дребният мъж забързано се качи в самолета.
— Господа — обръщайки се към хората в другите хеликоптери, каза по радиостанцията Битикър, — благодаря ви за вярната служба. Оттук нататък поемаме ние. Ще се видим в другия живот.
После прекъсна връзката, извади клетъчния си телефон и набра номера на Уилбър Джеймс.
Телефонът в квартирата на Обира иззвъня. Дигиталното проследяващо устройство на ФБР засвети като коледна елха.
Демонако си сложи слушалки и кимна на Джеймс.
Обира вдигна слушалката.
— Ало?
— Обир, тук е Битикър. Взехме тирия. Веднага прати обръщението.
— Ясно, Ърл.
Битикър затвори и, следван от Коупланд, се качи по рампата в товарния отсек на самолета.
Беше 11:13.
— Господи! Вече излитат! — възкликна Дъги и посочи надолу към стария Ан–22, който тъкмо се издигаше от пистата.
— Вижте само колко е голям! — рече Рене.
— Мисля, че току-що разбрахме къде държат Суперновата — каза Рейс.
Транспортният самолет летеше в небето и широките му криле блестяха на слънцето.
В гробната тишина, която цареше в танка, двама техници внимателно изрязваха с лазер цилиндрично парченце от основата на тириевия идол.
Зад тях беше Суперновата, която заемаше почти цялото пространство в големия танк. Същата Супернова, която допреди два дни се бе намирала в сградата на УСВП.
След като отрязаха парчето, с помощта на два суперкомпютъра IBM, те го подложиха на алфавълнова аугментация, пречистване на инертните газове и протонно обогатяване и го превърнаха в субкритична маса.
— Кога ще свършите? — внезапно попита някакъв глас над тях.
Двамата мъже вдигнаха глави и видяха Ърл Битикър, който ги гледаше от кръглия горен люк на танка.
— След петнайсет минути — отвърна единият от тях.
Битикър си погледна часовника.
11:28.
— Повикайте ме веднага щом сте готови — нареди той.
— Дъги — загледан в огромния Ан–22 над тях, попита Рейс, — как се отварят товарните рампи на тия големи самолети?
Кенеди се намръщи.
— Ами, има два начина. Или натискаш бутон на пулта в товарния отсек, или използваш външен пулт.
— Какво е външен пулт?
— Просто няколко бутона, скрити под външната облицовка на самолета. Обикновено са отляво на рампата.
— Трябва ли ти код или нещо друго, за да отвориш панела?
— Не, защо? Искам да кажа, никой не отваря отвън товарната рампа във въздуха, нали?
Той се обърна към Рейс. И очите му изведнъж се разшириха.
— Не го мислите сериозно.
— Трябва да вземем идола, преди да заредят Суперновата — отвърна Уилям. — Съвсем елементарно е.
— Но как?
— Просто се доближи зад самолета. Движи се точно под него, за да не те видят.
— Какво ще правите?
Рейс погледна назад към малката група в хидроплана: Дъги, прострелян в крака и рамото, Рене, ранена в рамото, Габи, все още в шок от неотдавнашните им премеждия, Ули, който изобщо не влизаше в сметката.