Той се засмя.
— Какво ще правя ли? Ще спася света.
С тези думи Рейс се изправи и взе единствения им автомат, флотския МР–5.
— Добре, доближи се до тях.
Двата самолета се носеха в ясното предиобедно небе.
Транспортният Ан–22 летеше на около три хиляди метра над земята със скорост двеста възела.
Макар че хората на борда му не го знаеха, зад него бързо се приближаваше много по-малък самолет — хидропланът.
Корпусът му започна да се разтърсва, когато достигна максималната си скорост двеста и двадесет възела. Дъги здраво стискаше щурвала и се опитваше да възстанови стабилността му.
Положението бе лошо. Максималната височина на „Груман“ JRF–5 беше шест хиляди четиристотин и деветдесет метра. Ако другият самолет продължеше да се издига, скоро щеше да излезе извън обсега им.
Малкият хидроплан постепенно настигаше гигантския си събрат. Сякаш танцуваха някакъв странен въздушен балет — врабче, което гонеше албатрос. Хидропланът мъчително бавно се приближи и полетя точно зад опашната част на големия самолет.
И тогава предният люк на хидроплана ненадейно се отвори и навън се появи мъничка човешка фигура.
Когато подаде глава през люка, внезапно го блъсна страхотен вятър.
Ако Рейс не носеше бронирана жилетка, вихърът със сигурност щеше да смаже гърдите му.
На около четири и половина метра от себе си видя полегатата задна част на транспортния самолет.
Господи, наистина беше огромен…
После забеляза земята.
„Лелеее… мамка му!“
Бяха невероятно високо — адски високо. Отдолу се носеха хълмове и поля, следвани от безкрайната джунгла на изток.
„Не си мисли за падането! — извика някакъв глас в главата му. — Мисли за работата!“ Ясно.
Добре. Трябваше да го направи бързо, преди да остане без въздух, преди двата самолета да се издигнат на височина, на която съчетанието от рядка атмосфера и леден вятър щеше да го убие.
Той махна на Дъги през предното стъкло и му даде знак да се приближи още.
Два и половина метра.
Ърл Битикър и Трой Коупланд седяха в пилотската кабина на самолета, без да имат представа какво става във въздуха зад тях.
Изведнъж монтираният на стената до Битикър телефон иззвъня.
— Да — каза терористът.
— Заредихме тирия в устройството — съобщи техникът, който ръководеше подготвянето на Суперновата.
— Добре, идвам.
Хидропланът бе на по-малко от метър от транспортния самолет — и на четири хиляди и петстотин метра над земята. И продължаваше да се издига.
Цялата горна половина на тялото на Рейс вече беше извън предния люк. Той видя пред себе си все още плътно затворената товарна рампа. Съществуването й издаваха само четири тънки линии, които очертаваха квадрат.
После забеляза малък панел отляво на рампата.
Уилям махна на Дъги да приближи хидроплана още повече.
Битикър слезе от горното ниво на самолета и погледна към товарния отсек от тесния метален външен коридор. Оръдието на огромния танк сочеше право към него.
Часът бе 11:48. Видеозаписът трябва да е бил показан по телевизията преди повече от половин час. В света навярно цареше паника. Настъпваше Денят на страшния съд.
Той се спусна по вертикалната стълба, стъпи върху купола на танка и се вмъкна вътре.
И веднага видя Суперновата — видя двете термоядрени бойни глави, разположени вертикално една над друга като пясъчен часовник, видя цилиндричното парченце тирий, поставено във вакуумна камера помежду им.
Битикър доволно кимна.
— Включете брояча — нареди той.
Слушам — отвърна един от техниците и се приближи до лаптопа пред устройството.
— Настройте го на дванайсет минути — рече Битикър. — Така че да взриви Суперновата точно в дванайсет по обяд.
Техникът бързо затрака на клавиатурата и след секунди се появи съобщение:
ИМАТЕ
00:12:00
ДА ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД.
ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД
--------
Мъжът натисна „ENTER“ и броячът се включи. В това време Битикър извади клетъчния си телефон и отново набра номера на Джеймс.
Дигиталното проследяващо устройство в апартамента на Обира пак се задейства.
Джеймс вдигна слушалката.
— Ало?
— Излъчиха ли обръщението?
— Да, Ърл — вперил поглед в очите на Джон-Пол Демонако, излъга Обира.
— Има ли паника по улиците?
— Не можеш да си представиш какво е.
Хидропланът се приближи на малко повече от половин метър до транспортния самолет.
Рейс се държеше с едната ръка за люка и протягаше другата към панела отляво на товарната рампа.
Все още бе прекалено далеч. Дъги още повече доближи хидроплана…