Когато стигна до края на тунела, той видя дълъг прав коридор. Мястото, където фон Дирксен и хората му бяха срещнали страшния си край.
Рапите безшумно и зловещо го следваха.
В дъното на правия коридор Рейс видя голяма дупка в пода. С приблизително квадратна форма и най-малко четири и половина метра широчина, тя заемаше целия тунел.
И от нея се носеше отвратителна смрад.
Уилям потръпна.
От отсрещната й страна не се виждаше нищо друго освен стена — плътна каменна стена. А дъното на самата дупка тънеше в мастиленочерен мрак.
После обаче забеляза вдлъбнатини, изсечени в дясната й стена — нещо като стълба, по която човек можеше да слезе в отвора.
След като отново намокри идола, Рейс захапа пламтящия факел и бавно започна да се спуска в зловонната дупка.
Рапите тръгнаха след него, но без да използват вдлъбнатините. Те просто пълзяха с острите си здрави нокти по каменните стени.
След петнадесетина метра краката му отново стъпиха върху здрава земя.
Тук вонята бе още по-силна. Миришеше на разлагаща се плът.
Рейс отново стисна в ръка факела и се извърна от стената, по която току-що бе слязъл.
Гледката го накара да ахне.
Намираше се в огромна зала, гигантска пещера, издълбана в недрата на скалната кула.
Истинска каменна катедрала.
Високият й сводест таван се издигаше поне на петнадесет метра височина и изчезваше в мрака. Поддържаха го две изсечени от скалата колони.
Най-поразителни обаче бяха стените на катедралата.
Те бяха покрити с примитивни релефи — пиктограми, подобни на онези, които украсяваха портала на храма.
Имаше изображения на рапи и хора, на рапи, разкъсващи хора. Докато умираха, някои от хората продължаваха да стискат в ръцете си плячка.
Безкрайна алчност, дори в мига на смъртта.
Между релефите бяха изсечени ниши с формата на котешки глави.
Покриваха ги дебели паяжини — като сиви завеси, спуснати над челюстите на рапите.
Рейс се приближи до една от тях и разкъса паяжината.
Очите му се разшириха.
В зиналата паст на звяра беше изваян малък подиум, върху който се издигаше лъскава златна статуя, представляваща дебел мъж с огромен еректирал пенис.
— Мили Боже… — ахна той.
После се огледа наоколо. По стените трябваше да има четиридесетина такива ниши. И ако във всички се намираха подобни статуи, това съкровище струваше…
Съкровището на Солон.
Уилям отново отправи поглед към нишата пред него — към зловещо озъбената котешка глава.
Сякаш създателят на този храм предизвикваше алчния авантюрист да бръкне в устата на звяра и да вземе съкровището.
Ала Рейс не искаше никакво съкровище.
Искаше да се прибере у дома.
Той отстъпи назад от страховитата ниша и като държеше факела високо над главата си, се върна в центъра на гигантската катедрала.
И тогава видя източника на зловонието, което изпълваше въздуха.
— О, Господи!
Беше в отсрещния край на залата.
Камара от трупове — висока, отвратителна камара от трупове.
Човешки трупове.
Трябва да бяха най-малко сто и всички се намираха в различни фази на разложение. По стените наоколо лъщеше кръв в такива огромни количества, че сякаш някой ги беше боядисал в червено.
Едни трупове бяха голи, други — все още частично облечени. Едни бяха без глави, други — без крайници, трети — с разполовени тела.
За свой ужас Рейс разпозна някои от тях.
Капитан Скот… Чъки Уилсън… Текс Райкарт… немският генерал Колб. Видя дори трупа на Бъз Кокрън.
Липсваше цялата долна половина от тялото му.
По-странно обаче беше, че сред мъртъвците имаше и много тъмнокожи.
Индианци.
После внезапно забеляза малка дупка в стената зад ужасната камара.
Тя бе приблизително кръгла, с диаметър около седемдесет сантиметра — колкото раменете на широкоплещест мъж.
Уилям незабавно си спомни камъка с подобна форма на пътеката зад храма — странен кръгъл камък сред квадратни плочи, камък, който сякаш затваряше цилиндрична дупка.
О, не, помисли си той.
Това не беше дупка…
А шахта.
Шахта, която започваше на повърхността и свършваше тук, в огромната подземна катедрала.
И в този момент въпросът как рапите са оцелели в продължение на цели четиристотин години в храма най-после получи отговор.
Рейс си спомни думите на Мигел Маркес: „Ако кайманът ви беше изял, вашите приятели щяха да бъдат хвърлени на рапите“.
„Хвърлени на рапите.“
Той с разширени очи се втренчи в кръглата дупка.
Това беше жертвен кладенец.
Кладенец, в който индианците от селото хвърляха жертвоприношения.