Романът „Състезание“ ще бъде ли преиздаден от „Пан Макмилан“?
Да, да, да, да, да, да! Моите извинения на всички, които са се опитали да го намерят, след като са прочели от бюджети. Но бюджетът на писателя е собственото му въображение. Иска ми се да мисля, че имам страхотно въображение.
„Експлозивно“. Отпечатах само хиляда броя и когато излезе вторият ми роман, от тях вече не беше останал нито един!
Как ти хрумна идеята за „Експлозивно“?
За мен всеки роман започва с въпроса „Какво би се случило, ако…“. Идеята за „Експлозивно“ ми хрумна, когато се запитах „Какво би станало, ако някой открие космически кораб някъде на земята?“ И отговорът: страната, на чиято територия се намира, ще го запази в тайна. За роман не е много задоволително.
Затова разширих въпроса: „Какво би станало, ако някой намери космически кораб в Антарктида, единственото място на земята, което не е собственост на нито една държава?“ Отговорът на този въпрос беше много по-интересен. Така плячката можеше да стане притежание на всеки. Като представих някои от традиционните съюзници на Америка (например французите) — страни, които повечето западняци обикновено не смятат за заплаха — в ролята на „лошите“, аз направих историята малко по-сложна в геополитическо отношение. Колкото и да е странно, написах „Експлозивно“ през 1997 г. и само две години по-късно — през 1999 — ФБР залови австралийски шпионин, който продавал американски тайни на французите! Какво ще кажете за това!
Романът „Експлозивно“ продаден ли е на чуждестранни издателства?
Да. На издателства в Съединените щати, Великобритания и Япония. Страхотно. Нямам търпение да видя японското издание.
Изненада ли те успехът на „Експлозивно“?
Труден въпрос, понеже според мен всеки писател смята книгата си за добра — и следователно очаква да постигне успех! Ето защо най-добрият начин да отговоря е следният: Аз мисля, че хората обичат бягството от действителността, а „Експлозивно“ е тъкмо това. Забавно бягство от действителността. В ежедневието си хората изпитват толкова много мъка и гняв, че когато вечер седнат да четат, искат просто да се забавляват, да оставят писателя да върши работата вместо тях. Смятам, че затова са харесали книгата ми.
Ще се появи ли Шейн Скофийлд и в друга творба?
Предполагам, че да. Всъщност през последните месеци обмислям идеята за продължение на „Експлозивно“. Скофийлд е много удобен герой, защото като морски пехотинец мога да го пращам на всякакви приключения по света. Иска ми се пак да използвам и герои като Майка и Гант. Особено Майка. Тя е едно от любимите ми творения. (Ако щете вярвайте, когато замислях „Експлозивно“, аз не си бях „представил“ предварително Майка. В деня, в който пишех сцената с първото й появяване, просто се отпуснах назад на стола си и си казах: „Добре, дай да видим как изглежда тя“. След тридесет секунди имах деветдесеткилограмова жена, висока над метър и осемдесет, с бръсната глава и златно сърце. Бам. Така се роди Майка.) Бъдете спокойни, когато се завърне в „Скофийлд“, тя ще има крак от титан на мястото на истинския, откъснат от косатка в „Експлозивно“!
Уилям Рейс е съвсем различен герой от Шейн Скофийлд, нали?
Скофийлд е герой за всички сезони — нещо като Индиана Джоунс, безстрашен, но мил човек, който може да убива лошите, но казва на момиченцето до него да си затвори очите. — А Уилям Рейс е по-обикновен мъж и трябва да открие героичния си характер при най-невероятни обстоятелства. Както се досещате, аз обичам да изобразявам героите си с оглед на актьорите, които биха могли да изиграят ролите им в киноверсии на книгите ми. Описвах Скофийлд като постоянно си представях Том Круз (той дори е показан в книгата като висок метър седемдесет и осем и с остра черна коса! Уилям Рейс, от друга страна, винаги е бил Брад Пит — Брад Пит с очила и вечна бейзболна шапка.
Като направих Рейс обикновен човек обаче, открих, че мога много да се забавлявам с неговия страх. Той не е герой. Страхува се, дори когато върши най-невъобразими неща (минава под бясно носещи се моторници, скача от един на друг самолет във въздуха…). По едно време той вижда в храма скелет, който според него е на Ренко и си мисли: „Ето какво очаква героите“. Но като Алберто Сантяго, Рейс открива, че да си герой всъщност е съвсем просто — при всички обстоятелства правиш каквото е редно.